Периодично претопляната тема за военното обучение в училище отново се появи в публичното пространство и отново стана обект на спорове с неясни аргументи.
Според проект за Наредба на правителството "Обучението на български граждани – ученици и студенти – за защита на родината допринася за формиране на ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната." И още:
"Обучението на учениците в двата етапа за придобиване на средно образование осигурява усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защитата на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили."
Освен със своята ненавременност, "дебатите" за или против военни да влязат в училище правят впечатление с многопластовата неяснота на понятията, което неминуемо ги превръща в публично надвикване и размяна на нападки. Децата ни и образованието им отново са само параван за борби на интереси.
Жалко е, че важни и сериозни въпроси се подминават или се изгубват в общия шум без да получат полагащото им се професионално и гражданско обсъждане.
Ако "обучението за защита на родината" формира "ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната", какво днес разбираме под родолюбие, достойнство, чест и отговорност пред страната.
Ако провеждането на 10 занимания от военни ще превърне децата в достойни родолюбци, какво е правила образователната система през останалото време.
Ако не става въпрос за военно обучение, а за "защита на родината", от каква защита се нуждае родината ни извън участието във военни действия.
В опит да допринесем за изясняването на понятията, необходими за воденето на спора за или против занимания по "защита на отечеството" в училище, в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към двама млади историци – Никола Николов, учител в 164 гимназия с преподаване испански език "Мигел де Сервантес", и Тенчо Карагьозов, докторант в Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
