4
На 6 април 885 г. във Велеград, днешна Чехия, а тогава Велика Моравия, завършва жизненият път на славянския просветител Методий архиепископ моравски. Успение Методиево е важен ден както за християнската духовна общност, така и за славянската културна и писмена традиция, а оттам и за споделената европейска идентичност. Той беше отбелязан тържествено от Кирило-Методиевския научен център на БАН и Чешкия център в София.
По време на тържеството беше представено изданието "Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно-исторически измерения". Сборникът е част от поредицата "Кирило-методиевски студии" и е резултат от конференция, организирана в рамките на проекта "Кирилометодикон" на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя е и принос към развитието на Културния маршрут "Св. Кирил и Методий" на Съвета на Европа.
По този повод, за да отдадем почит към първоучителя Методий и да видим как паметта и общото с брат му Кирил дело, в които България има първостепенна роля и място, могат да присъстват на картата на европейските културни маршрути, за да продължат да служат на духовното, културното, дори икономическото въздигане на днешните хора, в предаването "За думите" гостува проф. Славия Бърлиева.
Проф. Сл. Бърлиева: "Успение Методиево се чества в България открай време, ако мога така да кажа, вече две хилядолетия – от края на IX и началото на X век до ден днешен. Много стар празник наистина и той има особено значение, защото в един момент се превръща от общоправославен, общославянски празник, в по-специално български. И това се случва в началото на XIII век, когато България възстановява своята независимост след византийското робство и когато се въздига Търновската патриаршия като аналог на Охридската архиепископия, която е обединявала до този момент поробените от Василий II български земи.
В едно произведение, което е съставено за този празник, се вижда тази "българизация" на култа към Методий, защото там се говори за Методий, който е "покровител на българското племе", който е бил "родом българин" и т.н… Наистина Успение Методиево не се чества в Западната църква например, където общият празник е въведен най-напред през 1346 година в Чехия в Оломуцкия диоцез, столетие по-късно той става празник и в Полша – 7 полски диоцеза имат в своя календар тази обща памет на Кирил и Методий, но никъде няма Методиев празник. Разбира се, известно е, че за един светец е важен денят на неговата смърт, това е неговото рождение в Господа, както се обяснява, това е тогава, когато той се издига и става небесен застъпник на своите последователи… наистина този празник е важен и много български."
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
