За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния елит на тогавашна Гърция и "Славянският Омир" е бил атакуван из пресата немилостиво. И до днес тази достойна фигура е припознавана с приносна значимост и за българската, и за северомакедонската, и за гръцката (написал е много от произведенията си на перфектен гръцки), че и за албанската национална кауза (някои от героите му са борци на албанското освободително движение). Самият Григор Пърличев отвръща на нападките на Орфанидис например, който също се е борил за наградата, и който упреква Пърличев, че е от "долен племенен произход" и работи срещу панелинизма с недвусмисленото: "Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет".
В разговор с професор Кирил Топалов, писател, дипломат, общественик и познавач на делото на Пърличев, и с историка и преподавателя по история в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония осмисляме живота и съвременните измерения на Пърличевото наследство. Професор Топалов разказва за огромния празник, който е представлявало за тогавашна Гърция обявяването на резултатите от поетичното състезание в Атина, и стъписването на самия Пърличев от факта, че печели той. Доцент Кайчев разказва за историческата ситуация през 19 век във вече разпадащата се Османска империя и за заслугите на Григор Пърличев не само като блестящ филолог и поет, но и като общественик и политик, радетел на Възраждането в многото му аспекти.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
