Епископ Константин е един от най-талантливите и продуктивни средновековни автори и преки наследници на светите първоучители Кирил и Методий. Името и паметта му заслужават не по-малко почит от името на св. Климент Охридски, но като че ли засега остават донякъде в сянка. Той дори не е канонизиран, макар че има постъпки това да стане.
Междувременно изследователи на творчеството му продължават да откриват доказателства за неговата широка ерудиция и изключително преводаческо и поетично майсторство. Всеки от нас ще си спомни началото на неговата прекрасна "Азбучна молитва":
"Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!..."
(превод на Емануил Попдимитров от 1933 г.)
Тя е част от най-стария известен препис на сборника с 51 разяснителни беседи върху евангелието, излезли изпод талантливото авторско и преводаческо перо на книжовника, и известни като "Учителното евангелие". Какво крие тази словесна съкровищница и какво показва нейното проучване разказва за слушателите на предаването "За думите" проф. Лора Тасева от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Тя е ръководителка на международен екип от учени, които са се захванали да анализират, систематизират, издирват оригинали и преписи на Константиновите беседи в рамките на проекта "Словното богатство на "Учителното евангелие" на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси", финансиран от фонд "Научни изследвания".
Като част от проекта в София се проведе Международна научна конференция "Учителното евангелие" на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси", в която участваха изявени учени и млади изследователи от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия.
На чудесен български език интервю за предаването дадоха проф. Роланд Марти от Саарбрюкен, почетен доктор на Софийския университет и носител на орден "Кирил и Методий", и проф. Алесандро Мария Бруни от университета "Ка Фоскари", Венеция.
Чуйте записите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
