Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Езиковото инженерство продължава или метаморфозите на "помашкия език"

Снимка: БГНЕС

Изречението "Опитите продължават" звучи на пръв поглед оптимистично. Съвсем не оптимистично, но напълно основателно, то може да обобщи един започнал преди десетилетия, но несекващ почин за създаване на нови "езици" на основата на българския книжовен език и неговите диалекти. Езиковото инженерство, както обикновено, е вдъхновено от политически цели във или на съседни нам държави. Учебникарският пример, разбира се, е набързо изкованата през 1945 г. под натиска на Коминтерна и обслужваща стратегическите тежнения на Сърбия в тогавашна Югославия, скопска или македонска книжовна норма, която днес е официалният език на Република Северна Македония.

В предишно предаване си припомнихме и за други опити за кодификация и прекодификация на българския език – някои останали като куриоз във времето като "пролетарската" от 30-те години на ХХ век, създадена в съветска Украйна за живеещите там бесарабски българи, или функциониращата и днес банатска, изградена още преди нашата съвременна българска книжовна норма за сънародниците ни от областта Банат в някогашната Австро-Унгария.

С удивление узнахме за свежата идея на сръбски специалисти, насърчени от научната мисъл на техни колеги от една голяма и силна държава на североизток,  говорите около западната ни граница, че и около сръбско-северномакедонската да се обособят като някакъв "преходен" турлашки език или говор.

Този път в предаването "За думите" спираме вниманието си върху южните родопски диалекти и това, което се извършва с тях оттатък южната ни граница. Правим го с помощта на големия познавач на родопските говори и страстен изследовател на традицията и културата на родопчани – родопчанина.

Целта за обезбългаряване на българското мюсюлманско население, останало на територията на днешна Гърция и Турция, е толкова важна, че се преследва със средствата на репресии и опити за създаване на нова идентичност чрез обособяване на отделен език. Парадоксално, той се нарича с дума, която се е наложила в България, но не и сред самите българоезични мюсюлмани – "помашки".

Парадоксите, както обикновено при създаване на изкуствени тези и конструкти, са многобройни. Научните аргументи се пренебрегват за сметка на несъстоятелни твърдения, обслужващи конкретна политика. Самите създатели на граматики, учебници и речници на "помашки език" се лутат и "еволюират" дори при избора на азбука – от гръцка, латинска до кирилица. В стремежа си да откъснат българите мюсюлмани от всичко българско гръцките власти си затварят очите и дори насърчават активната политика на Турция за приобщаването и турцизирането им.

Големият отсъстващ от картината за жалост е българската държава, която продължава да не проявява никаква грижа и внимание към събратята ни, останали извън пределите на страната ни. Резултатът от неглижирането им е логичен – на своя старинен български родопски диалект те споделят, че България не им е никаква, защото само Турция ги зачита и се грижи за тях.

Чуйте разговора в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54