Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов

Повече от 30 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида. Ледената пустош обгражда Южния полюс, като заема 1/10 от сушата на планетата. Това е петият по големина континент на Земята. Тъй като е единственият без собствено население, той се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор. Съглашението разглежда Антарктика като научен резерват като забранява военна дейност и използване на откритите полезни изкопаеми и залежи. Пълноправни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето. България е една от тях.


А в нашата база научни проучвания правят не само български експедиции, ами приемаме и гостуващи учени от други страни. Късметлията да бъде един от тях е Кирил Кандиларов, който заедно с екип от лекари е изследвал как се променят кръвните показатели и кръвното налягане при постоянен стрес и екстремни условия.


Но той разказва за човешките и животинските си срещи на Ледения континент. Там далеч не е съзерцавал само ледници, пингвини и тюлени. Помолих го да сподели какво е всекидневието в базата. А то е строго организирано.


Приключенецът пътешественик Кирил Кандиларов все още не е набелязал нов маршрут за следващо пътешествие, но не пропуска ходенето до Света гора. От Зографския манастир дори са му издали целогодишна виза, за да може да посещава монасите. Разбира се, не можах да не му задам въпрос и за Атон.


Света гора е автономна монашеска република, под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият ѝ устав от 971 година се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето ѝ води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Божията майка, като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да ѝ отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост". Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът Зограф е български, манастирът Хилендар – сръбски, а "Св. Пантелеймон" – руски. Останалите, включително Ватопед и Свети Павел са гръцки.


Запитах Кирил Кандиларов какво прави всъщност в нашия манастир два пъти годишно. Оказа се, че следи здравните показатели на 40-те монаси и послушници.

Съществува легенда, че когато кръстоносците превзели Атон, накарали монасите да се молят с тях по католическия обред. Те отказали и 29 били заключени в кулата и изгорени живи. Само един, силно обгорял, оцелял, колкото да разкаже на скрилите се в гората братя какво се е случило. В продължение на векове никой не докосвал опожарената кула. Когато решили да премахнат руините, вътре открили съхранена по чудо икона. И до днес, щом пожарите през лятото плъзнат към Света гора, монасите излизат срещу тях с иконата и те чудодейно изгасват.

Това ми разказа Кирил Кандиларов, който освен на Антарктида е добре приет и в българския манастир на Атон.

Повече можете да чуете в двата звукови файла.



Снимки: Кирил Кандиларов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54