Мобилността, иначе казано възможността на хората да пътуват и да пребивават в различни точки на държавата, континента или света, е една от отличителните особености на съвременната епоха. И без да си припомняме знаменития пример с овчаря на Драгалевския манастир, който цял живот пасъл овцете си и гледал към София без нито веднъж да я посети, е достатъчно да се сетим собствените ни прабаби и прадядовци колко често и по какви поводи са пътували и за какви приключения по време на път са разказвали. Говорим за масовия случай, а иначе скиталци и пътешественици винаги е имало, а техните истории са се разказвали за удивление и поука на слушателите.
Така или иначе нещата много са се променили, за разлика от думите, които продължаваме да използваме също като хората далеч преди нас. Това не значи, че самите думи са останали недокоснати от времето. Само за сравнение, ако в старобългарския език думата „път“ се е употребявала с шест значения, в съвременния ни книжовен език те са поне осемнайсет. Затова пък повечето от наименованията за път, пътуване и пътник и много от колоритните изрази с тяхно участие са останали само в диалектите и литературата. Както обаче е установено, дори да не използваме тези езикови „вкаменелости“, не е трудно да се досетим какво означават и кога се употребяват, е, в повечето случаи…
Как са се наричали пътят, пътуването и пътуващият човек и с какви представи и вярвания са свързани многобройните изрази, свързани с пътя, част от които са живи и все още използваме разказва в предаването "За думите" доц. Марияна Витанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
