Бизнесменът Красимир Симеонов посещава Китай за първи път когато е на 12 години през 1982 и от тогава е запленен от китайската философия, култура и начина на живот. Толкова се запалил по йероглифите, че баща му насила гасял лампата в 3 сутринта, за да си почине преди училище. Страстта по Поднебесната империя не го е напуснала и до сега и той не спира да обикаля необятната държава. Предимно по работа, но винаги я съчетава с любознателните си занимания.
Последното му пътешествие бе до подстъпите на Тибет, част от Китай, където не е лесно да попаднеш, а още по-трудно е да надникнеш в древните манастири и да разговаряш с живи светци. На Красимир Симеонов, който е завършил висшето си образование в Пекин, а години по-късно е приел будизма, му се е случило това. Той неотдавна доведе цяла делегация професори по китайска традиционна медицина с идеята университетът в Дзянси да открие отделение в българска болница. Но в Покана за пътуване с него бродим из свети за будистите места в подножието на Тибет.
Ясно е, че за средностатистическия пътешественик е почти невъзможно да проникне в тамошните манастири като свой човек. Красимир обаче е имал достъп. Разказите за манастирите в подножието на Тибет нямат край. Но той така умело вплита легенди, днешни виждания и описания на реликви, че не можем да спрем да го слушаме. Пристъпихме заедно с него в манастира, където преди 600 години се е родил последният жив Буда, а за пъпната му връв, плацентата и околоплодните води на майка му са направили специално светилище.
Не успяхме да разгледаме виртуално и вторият манастир, който Красимир Симеонов е посетил в подножието на Тибет в Китай. За вибрациите на молитвените барабани и съветите на светите мъже, с които е общувал там, ще разговаряме в следващо издание на "Покана за пътуване".
Снимки - Красимир Симеонов
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
