"Подгонени от лютите вихри на едно никога непреставащо, но понякога страшно избухващо варварско насилие, хиляди, много хиляди българи през изтеклите последни два века са потърсвали и намирали спасение и убежище далеко на север, зад Дунава. След всяко въстание, след всяка война на българска земя руквали са потоци бежанци от всички краища – от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония. Пред ужаса от страданията и смъртта те са изоставяли в старите си жилища и селища всички веществени богатства. Носили са само онова, което не е могло да им се отнеме: яките български души, здравите и силни български ръце. Тези души с търпение, тези ръце с труд са обръщали за малко време диви пущинаци в китни градини, изграждали нови селища, въздигали са нови църкви и училища – съкровищници на българския дух.
Такава е накъсо историята на всички български бежанци във всички времена. Такава е и на българите, преселени в Бесарабия."
Така започва статията възвание "За ония, които запазиха духа си", написана от Димитър Тодоров, главен секретар на всебългарския съюз "Отец Паисий", и публикувана в единствения брой на вестник "Българска Бесарабия", издаден на 28 ноември 1938 г. по случай 100 години от освещаването на болградската катедрала "Свето Преображение Господне" и 80 години от откриването на Болградската мъжка гимназия. Тогава се приема предложението датата 29 октомври (16 октомври по стар стил) да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Избухването на Втората световна война осуетява изпълнението на това решение.
60 години по-късно – през 1998 г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма "Христо Ботев", член на дружество "Родолюбец", потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник "Българска Бесарабия". Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма "Свето Преображение Господне" в Болград, да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината във и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден за памет, признателност и обич е посветено поредното предаване "За думите", в което гостуват Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", поетесата Татяна Танасова, родом от Молдова, и студентката от Одеса Ана Неделчева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – Единъ Завѣтъ
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
