Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на образованието формирането на хора с творческо отношение към трудовите и житейските дейности, отговорно поведение и желание за развитие.
Въпросите в рубриката "Всичко за образованието" отправяме към доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология на Българската академия на науките.
"Въпросът е докато все по-усилено в образованието се използват тези така да кажа "екстериоризирани", външни за нашите тела, за нашата сетивна култура инструменти, големият въпрос, който стои за мен, е какво се случва с инструментите, които имаме в себе си, в своето тяло. Това са сетивата ни, това е нашата сетивна и движенческа култура, това е тъкмо нашата креативна нагласа или изразителност и тя следва да бъде естествена основа ние да развиваме и всички други свои умения, които се изискват от днешния напреднал в индустриално и технологично отношение свят" – казва доц. Борисова.
Тя припомня формулираните от Ерих Фром четири предпоставки за креативно (в широкия смисъл на думата) отношение към света, в което би трябвало децата да са възпитавани от най-ранна възраст.
"В момента поне в България политиките са точно към развитие на STEM кабинети, като пак казвам от STEAM, т.е. от А-то (изкуствата) това не се ползва все още в България и не е разработено в образователните ни политики, но то е интегрална част от тези политики на Европейския съюз и се надявам да видим интегрирането на изкуствата и все повече творчески подходи в развитие. Но докато това не се случва на по-централно равнище, е факт, че то се случва през желанието, индивидуалното желание на учителите да работят с децата си и да ги подпомогнат в тези процеси."
Повече чуйте в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
