Съмнения, предположения, очаквания и желание да предвидят бъдещето са владели хората преди векове, също както и нас днес. Оказва се, че и езиковите средства, с които са го изразявали, не са много по-различни от днешните, обобщава д-р Гергана Ганева, гл.ас. в катедрата "Кирилометодиевистика" на Софийския университет.
В предаването "За думите" тя представя изследването си върху ръкописи от Търновската книжовна школа, особено текстове на Патриарх Евтимий, и някои светски четива от епохата. Въпреки различния облик на речта, средствата са сходни.
Това е така, защото човешките езици почти не създават нови изразни средства, казва д-р Ганева. Езикът обаче така "умее" да ги използва, че успява да изрази и назове целия видим и невидим свят.
Периодът от XIV докъм XVII век е много важен, защото тогава протича процесът на отпадане на падежите в българския език, появяват се нови глаголни времена, преизказното наклонение и т.н.
XIV век е време на духовен и културен разцвет, на усилена книжовна дейност, ръководена от ярката фигура на Евтимий Търновски, който е и много талантлив писател, реформатор на правописа и създател на книжовна школа. Тъкмо Евтимиевият правопис се разпространява в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия с ръкописите, пренесени там от учениците на последния български патриарх, потърсили спасение от османските нашественици.
Повече чуйте в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
