Петър хаджи Берович, или Петър Берон (1799-1871), по месторождение котленец, е удивителен гражданин на света е отвъдвремеви енциклопедист и ерудит. Как се роди и израсна в лишената от елити нация този прочут възрожденец, защо завършва така трагично самотният му живот?
"Който има наука, не изпадва никога." – поучава в т. нар. "Рибен буквар" доктор Петър Берон, и така и действа цял живот, образовайки себе си и народа си всякога и колкото е възможно.
За починалия в Крайова просветител говорим с професор Кирил Топалов, професор Румяна Дамянова и богослова и писателя Ивинела Самуилова.
Кирил Топалов не се колебае да употреби термина "гениалност" във връзка с Петър Берон, като изтъква енциклопедичните му познания и приносите му в много области на знанието, при това в различни науки. Румяна Дамянова отбелязва заслугите на Петър Берон в сферата на създаване на нормативния български език и българската граматика. Спира се и на недостъчното проученото му дело, вкл. съпоставката в различните преиздания на Рибния буквар. Ивинела Самуилова говори за "краснописанието" тогава и сега, посочва и връзката между езика, богослужението и начините на употреба на буквите, с които си служим.
Според участниците названието "Рибен буквар" идва доста по-късно като име на изданието. Проф. Дамянова съобщава, че това се случва поради добилото популярност име сред народа, а източник за размерите на тази популярност ни е цариградски вестник от 40-те години на XIX век, където писмено е документирано това.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
