Едва ли са много хората, които знаят, че в европейските и доста други страни от години се работи по темата за вариант на езика, който да е достъпен, ясен и разбираем за възможно най-широк кръг от населението. Идеята е, че всички имат право на достъп до информация, която засяга здравето, гражданските права, финансите и други жизненоважни области, изискващи иначе специална подготовка и боравещи със специфична терминология.
Концепцията за достъпен вариант на езика е приета и развита в различна степен в различните държави – от законово регламентиране до разработване на "тестове за четивност" на текстове, предназначени за ползватели с различна степен на образованост. Служби на Европейския съюз препоръчват стъпки за постигане на яснота и достъпност на езика, доколкото е възможно те да бъдат универсални за различните европейски езици.
Докато в някои области на живота като здравеопазване, финанси и право необходимостта от общодостъпен език за комуникация с гражданите е безспорна, в други като образованието и медиите тя повдига въпроси. Това показва анкета, проведена сред студенти по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет от преподавателката им по медиен език и стил проф. Андреана Ефтимова. Проф. Евтимова анализира и професионалните регламенти в някои обществени медии, в които темата за достъпност и яснота на изказа са засегнати отчасти и във връзка с изисквания от друга категория.
Засега у нас принципът за яснота и достъпност на изказа се прилага интуитивно в контекста на професионалната етика и подготвеност.
Във всички случаи темата за изработване на критерии и въвеждане в употреба на общодостъпен език за комуникация в определени области заслужава интерес и внимание и тепърва ще бъде обсъждана и от нашите езиковеди и експерти в областите, пряко засягащи живота на гражданите.
Чуйте разговора с проф. Андреана Ефтимова в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
