"Гид на любителя астроном 2024 година" с основните астрономически събития представя в предаването "Следобед за любопитните" астрофизикът Пенчо Маркишки. През високосната 2024 година всички циклични процеси, които се повтарят, през настоящата година, като началото на сезоните или моменти, в които настъпват максимумите на метеорните потоци, закъсняват с почти 18 часа, разясни Пенчо Маркишки. Това се дължи на този допълнителен ден и така се поддържа верен административният календар, допълни той.
Тази година, както и следващите ще има четири затъмнения, които ще бъдат разпределени в два периода, които ние астрономите наричаме – сезони на затъмненията, поясно астрофизикът. Тези периоди траят 34 дни, в рамките на които се случват две или три затъмнения, най много, като последния случай с три затъмнения беше през 2020 година, когато е имало общо шест затъмнения, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните".
Тази година първото затъмнения от първия сезон на затъмненията беше на 25 март – лунно затъмнение, което обаче можеше да се наблюдава от страните по на запад от нас, уточни Пенчо Маркишки. Логично, две седмици по-късно ще настъпи второто затъмнение. То ще бъде пълно слънчево затъмнение на 8 април, съобщи астрофизикът. То ще може да се наблюдава най-добре от Мексико и някои щати в САЩ. Тогава се очаква интересът на различни астрономи от цял свят. Тези слънчеви затъмнения са интересни от тази гледна точка, че това е единствената възможност да се наблюдава слънчевата корона, уточни специалистът.
След това предстои вторият сезон на затъмненията през тази година – частично лунно на 18-и септември, което може да се наблюдава и от България, и последното затъмнение – отново слънчево, ще бъде на 2 октомври, то ще бъде пръстеновидно, много красиво, разясни Маркишки.
За видимостта на планетите от Слънчевата система и движението на кометите през настоящата година, както и за други интересни астрономически факти, можете да разберете от разговора на Ани Костова с Пенчо Маркишки в предаването "Следобед за любопитните" от звуковия файл.
Снимка – Pixabay и NASA
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
