Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората.
Завършила е лингвистика и журналистика в Бургаския университет и работи като гимназиална учителка. Заминава за Швеция, където решава да продължи в учителското поприще, но затова трябва да завърши педагогическо образование там. Още в университета започва да открива огромните разлики в представата за учителската професия и ролята на училището в Швеция. В някаква степен те са плод и на общия климат и философия на общуване в страната.
След няколко години преподавателска работа е избрана за "първи учител" – обучител на учителите от общината. Следват години работа като директор в две много добри училища в столицата Стокхолм. Явно спокойното и сигурно всекидневие не са по вкуса на сънародничката ни и тя се решава на рискована и смела стъпка.
В малък град близо до Стокхолм, в който живеят много имигранти, има висока безработица и престъпност основното училище "Игелста" обявява конкурс за директор. Двамата предишни ръководители са напуснали, неуспявайки да се справят с проблемите в училището. Учениците масово отсъстват, имат слаби оценки, атмосферата е несигурна, учителите са обезверени, всеки затворен в себе си и убеден, че с такива ученици нищо не може да се направи. Родителите с по-високи изисквания за образованието и бъдещето на децата си ги отписват от училището.
Три години по-късно основното училище "Игелста" е коренно променено. Отсъствията са рядкост, успехът на учениците се повишава, учителите работят спокойно, с ентусиазъм и в екип, семействата отново искат децата им да учат там.
Как директорката Кремена Сьодерстрьом постига това чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
