На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание.
150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с професор Магдалена Костова-Панайотова и доцент Мария Калинова от СУ "Св. Климент Охридски" що е литературна, но и историческа мистификация. Включва се и Кирил Кадийски, уж открил преди време неизвестна поема от знаменития швейцарски поет Блез Сандрар.
Магдалена Костова-Панайотова и Мария Калинова говорят за "Веда Словена" и значението и за литературната ни история, дори ако се приеме защитената от редица сериозни учени теза, че се касае за мистификация и уж записалият песните Иван Гологанов ги е измислил сам. Дори в такъв случай сборникът заслужава вниманието ни, а Гологанов е талантлив мистификатор, смятат учените.
Кирил Кадийски предлага в София да се постави паметна плоча в чест на Ромен Гари, пребивавал у нас като френски дипломат, въпреки че тогава е бил зорко следен от комунистическите тайни служби и е правен опит да бъде изнудван и вербуван с тайни записи. Самият Кадийски намеква за причастността си към "Легенда за Новгород", уж откритата от него поема на Сандрар, но не признава в разговора авторството си.
Става дума и за "Островът на блажените" на Пенчо Славейков, и за антологията, съставена от проф. Атанас Натев – "Островът на блажените – пет войни след това", и за други български и чужди произведения с условно авторство.
Участниците се обединяват от идеята, че има исторически, религиозни, научни и какви ли не мистификации, но не може да се постави знак за равенство между термина измама и мистификация, макар да има много общо между тях.
И отстояват тезата, че мистификациите в техния литературен и творчески смисъл обогатяват цивилизацията ни.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
