Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието.
Основите на европейската лингвистична география са поставени през 1876 г. с германския езиков атлас на Георг Венкер и по-късно с атласа на френските говори на Жул Жилиерон.
"Ние многократно сме надскочили тази традиция, защото в областта на българската лингвистична география имаме едни колосални трудове, които са свързани с Българския диалектен атлас, обобщаващ том. Там ние сме заложили на ареалния подход, т.е. след като са изследвани хиляди селища от лингвогеографи, от диалектолози и е събран материалът и е класифициран, след това върху картата на цялата българска езикова територия, казвам го неслучайно, защото тя обхваща Мизия, Тракия и Македония, т.е. навсякъде, където се говорят български диалекти независимо, че излизаме извън държавните граници, правим го само езиково, могат наистина да се видят ареали в крайния Югозапад да речем в Корчанско, днешна Албания, как кореспондират с някои ареали в Югоизтока в Странджанско например. И е много експлицитен Българският диалектен атлас, много четивен, той има, ако щете, и цветова символика – в топлите цветове, гамата на червеното, са илюстрирани най-архаичните явления, тия които имат старобългарски прототип и причина, а пък в гамата на сините цветове са по-новите. Така че изключително информативен, много подробен е Българският диалектен атлас…", казва проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.
Проф. Кочева гостува в предаването "За думите" скоро след завръщането си от Краков, Полша, където преподава курс по Основи на лингвистичната география на студенти от магистърска степен в Института по езикознание на Ягелонския университет. Проф. Кочева разказва за университета и студентите си и споделя впечатления за положението на българистиката в Полша.
Чуйте интервюто в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС и Институт за български език
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
