Доц. д-р Благой Ангелов Узунов завършва висшето си образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" – специалност "Биология“ и специализация по алгология и микология през 2005 г. Научноизследователската дейност на доц. Благой Узунов включва таксономични изследвания и проучване на разпространението, биоразнообразието и екологията на водорасли и гъби в различни райони на страната, участва в колективи по разработването на над 30 изследователски проекта, от които 5 с международно участие.
Включва се в 21-вата Национална антарктическа експедиция (2013) и пребивава на Руската антарктическа база "Белингхаузен" на о-в Кинг Джордж и на Аржентинската антарктическа база "Десепсион" на о-в Дисепшън. Доц. Благой Ангелов Узунов има и богата административна дейност – куратор на ACUS колекцията за аеротерестриални водорасли на СУ от 2010 г.
"Интересът към водораслите запали у мен моята преподавателка от студентските години проф. Мая Стойнова. Преди 20 години завърших Биологическия факултет и оттогава се занимавам с тях", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Блатгой Узунов. "Водораслите, – допълва той, – включват много разнообразни видове, сред които са и по-известните като синьо-зелени водорасли, които добиха популярност със своя отровен цъфтеж. В природата водораслите са над 100 000 вида и са много интересни за изследвания и изучаване. В България от цялото водораслово разнообразие до момента са известни 6-7000 хиляди вида, но то е слабо проучено и учените са сигурни, че видовете са много повече.
За разнообразието на водораслите и гъбите в България, както и за колекцията, която може да бъде разгледана в Биологическия факултет, разговаря Ани Костова с доц. Узунов в предаването "Следобед за любопитните".
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Благой Узунов, можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
