Очаквано разговорите и дейностите ни в навечерието на новогодишната нощ, ако не предимно, то поне за малко се завъртат около трапезата. В предаването "За думите" даваме своя принос към темата, обаче с нещо специфично.
Представяте ли си хубава задушевна празнична вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете са неотменна част от спонтанния сценарий на всяко празнично събиране със или без похапване. Има ли сценарий самото разказване на вицове, защо не всеки умее да разказва, какво отключва смеха, има ли вечни теми и на какво най-често се смеем ние българите – разговаряме с доц. Станой Станоев от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.
"Вицът е … интелектуална игра. Там се сблъскват две коренно различни противоположности и по принцип тяхното свързване е абсурдно и на слушателя му трябва малко време първо, за да схване какво се свързва и второ, да разбере колко е абсурдно това свързване и оттам тръгва смехът… Във всяко време се смеем на различни неща. Има големи теми във вица без съмнение, но по принцип вицът обича да обикаля света, в който живеем, и да набелязва проблеми в този свят, да поглежда към ценностите, които изповядваме, и да ги коментира, разбира се, да ги коментира със смях.", казва Станоев.
Има сюжети, които се "обновяват", сменяйки главните герои – това прави впечатление при политическите вицове. Някои актуални теми като ковид например възраждат сюжети от предишни пандемии. Сравнително новата и много продуктивна серия за блондинки има своето обяснение в променените социални роли на мъжа и жената, смята изследователят. Семейството и взаимоотношенията между членовете му е може би най-благодатното поле за създаване на вицове. Защо обаче, за разлика от традиционното народно творчество, където свекървата е централният негативен образ, в съвременните вицове тъщата носи факлата на първенството, чуйте в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
