Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма.
Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела Константинова, преподавателка по словашки език във Великотърновския университет. Тя събира надписи от малки търговски обекти в три български града – София, Велико Търново и Враца. Уточнението е важно, защото, за разлика от големите търговски вериги, които имат стратегия на общуването с клиенти, тук се проявява личното „творчество“ на собственика или служителя. Доц. Константинова сравнява речевия етикет и спазването му у нас и в Словакия.
Както можем да предположим, родната картина е доста по-пъстра и често излиза извън нормите на общуване в публичното пространство. Освен опитите за оригиналност прави впечатление и откровената грубост, заповедност, изобилието от възклицателни, подчертавания, оцветяване и други начини за привличане на вниманието (правописът и пунктуацията в случая не се коментират).
Естествено и при надписите се забелязва влиянието на английския език. Особено в столицата много често се поставят готови стикери на английски, някои от посланията пък са буквален превод от световно доминиращия език.
Изследователката напомня, че усещането на собствениците и служителите в малки търговски обекти, че са в правото си да напишат и поставят всичко, което им хрумне, не създава добро впечатление и нерядко може да се причисли към проявите на вербална агресия.
Чуйте подробности в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
