Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина Кулева говорим за Генчо Стоев, паметта и забравата.
Деян Енев разказва лични спомени от срещите си с Генчо Стоев, припомня неговото обособено място и поведение. Пламен Антов разсъждава върху еволюцията на възгледите за историческите ни събития, свързана с все по голямо усложняване на човешкото поведение в тях. Евдокия Борисова говори за литературната памет, и за нейното изтъняване, припомня ни имена на наши автори като Вера Мутафчиева, Севда Костова, Антон Дончев и др. Включването на Божидар Грозев е свързано с един от последните спомени за живия Генчо Стоев, и инцидента на писателя в Харманли през 2002 г., когато той претърпява здравна злополука по време на опита си да получи ловни права в родния си град. Грозев разказва за "тристранния" спомен за случая, излязъл тогава в местния вестник, и разказите на Валери Начев, Георги Николов и самия Грозев за станалото. По повод паметта се включва и Валентина Кулева, която разказва за рецепцията на Генчо Стоев и други наши недостатъчно осветени от днешното ни литературознание автори. Участниците припомнят и биографията на Генчо Стоев, заради ремсова активност получил смъртна присъда през 1943 г., но по късно оказал се не особено удобен по време на Вълко Червенков, и изпаднал в "литературна безтегловност" за цяло десетилетие.
Предаването можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
