Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас.
"Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или промяна на формата на стари съществуващи, а с обучение, с промени и то не в края, а в началото", смята тя.
"От друга страна, защо точно математика. Ако искаме да въведем общообразователна матура, тя трябва да бъде по всички предмети. Има такива примери в близки до нас държави… ", казва преподавателката.
Споровете, последвали идеята на министъра, между "математици" и "филолози" в социалните мрежи, необходима ли е матура по математика на хуманитарно насочените личности и обратното – по български език и литература на хората с математически интереси, пораждат логичния въпрос дали задължителният в момента зрелостен изпит по БЕЛ в настоящия си вид показва реално степента на функционална и дори базова грамотност на завършващите средно образование и дали гарантира, че от училище излизат грамотни хора. Всички виждаме, че това далеч не е така. Защо тогава трябва да смятаме, че просто въвеждането на задължителна матура по математика ще направи децата ни математически грамотни.
Според доц. Вутова голям проблем има с разминаването между методиките на преподаване в различните етапи на обучение, с липсата на връзка между тях, с огромния недостиг на квалифицирани учители по математика, с неравномерното натоварване с нови знания, което в крайна сметка ги прави нетрайни и "изгубени" за децата, въпреки масираните "кампании" по подготовка за заветното НВО след 7 клас например.
Що се отнася до идеята на министъра евентуално да отпаднат външните оценявания след 4 и 10 клас, парадоксално, те всъщност са най-показателни за реалните резултати на учениците, тъкмо защото не служат за "вход" в следващ образователен етап и не са плод на допълнително обучение, финансирано от родителите. Дали обаче тези резултати служат за анализ и предприемане на действия – отговорът е отрицателен.
"В момента се правят само механични промени, разместваме някакъв материал от един клас в друг. Това не води до никакви подобрения на резултатите. И единственото нещо, което правим в общи линии, е че заплашваме учениците с някакви нови изпити", казва преподавателката.
За други "парадокси" в средното образование и за начините, по които би трябвало да се работи за по-добрата математическа грамотност на учениците според доц. Ирина Вутова чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
