Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско.
Няма документално установена година на нейното раждане, но най-приемливата е 1857 година. На 5-годишна възраст остава кръгло сираче и е дадена като хранениче в град Кула, но явно там нейната съдба не е била лека и на 6 годинки се връща отново в Бойница. След това пък роднините ѝ я изпращат като слугинче в известен богаташки видински род. На 11-годишна възраст отново се връща в селото, където обаче е омъжена за 25-годишен ратай. Но явно условията при него били доста тежки и тя го напуска, което за времето си е било нещо нечувано.
Йонка се връща в родното си село и заедно със своите братовчеди пасе добитъка. Тогава се научава да свири на кавал и ходи по сватби да весели хората.
Няма данни как се е добрала до Кишинев, където през 1877 година е сформирано българското опълчение. Явява се в Кишинев, облечена в мъжки дрехи и се представя за мъж – Иван Марков.
За проявена храброст в боевете на Шипка Иван Марков или Йонка Маркова е награден или наградена със значка за отличие на военния орден "Свети Георги" четвърта степен.
Става ясно че е жена вече по време на Сръбско-българската война на една медицинска комисия, но по категоричното ѝ настояване е записана отново с мъжкото име Йован.
Участва във всички сражения на Сливница, достига до Пирот, а капитан Стефан Тошев в своята книга "Писма от войната" споменава за една селянка – мома, мъжкарана, нарича я също амазонка.
Йонка Маркова се мести в София през 1903 година и след това се включва като доброволка в балканските войни 1912-1913 година. Наградена е за изпълнение на специални задачи с Орден за храброст.
След това участва и в Първата световна война отново като доброволка, но преди това претърпява битова злополука и започва да ходи с бастун. Трудно е ѝ придвижването и затова няма как да участва в боевете. Тя води нещо като беседи сред войниците със своите разкази за Сръбско-българската война и се опитва да им вдъхне кураж, смелост, увереност.
Има доста противоречия за нейния личен живот, доста малко документи са се съхранили във времето. Но като цяло нейната съдба е доста необикновена, тя е един нравствен пример, който не увяхва, а името на тази неповторима българска героиня не трябва да потъне в забрава.
За живота на Йонка Маркова разказва Полина Петрова, уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей - Видин.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
