Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Забавна операция "Пустинна буря" в Оман

Да посетите Салала и да не стигнете до Празния квадрат си е углавно престъпление. И не се подлъгвайте по името, четириъгълникът е пълен с изненади. Мястото, разбира се, е неизбродимо, защото става дума за Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара. Иначе казано 260 хиляди кв. км, заключени между Оман, Саудитска Арабия, Обединените Арабски емирства и Йемен. Релефът се променя от зъбати скали до ситен като най-фината пудра пясък.

Пътят до Празния квадрат също е изпълнен с забавни и познавателни отбивки.  Няма как да пропуснете Уади Даука – долината, където расте безценното тамяново дърво от рода Босвелия. Царството на ладан, както се казва тамян на арабски, е вписано в световната съкровищница на ЮНЕСКО.

Оазисът, разположен на приблизително 40 километра северно от Салала, е известен с хилядите древни тамянови дървета, чиято смола се смята за една от най-добрите заради ароматните си и целебни качества.


В Уади Даука посетителите могат да се снимат на фона на величествените растения и да научат за традиционните методи за събиране на тамян. Той се споменава вБиблиятаи други свещени книги като един от трите подаръци от влъхвите за новородения Иисус Христос.

ДърветатаBoswellia sacraса необикновени с това, че могат да виреят в условия толкова сурови, че оцеляват почти без почва и вода.

Не е за пренебрегване още един обект на историческото наследство – "Изгубеният град Убар". Археолози, използвайки апаратура за дистанционно наблюдение, са открили древни останки от селище през 1992 г. Смята се, че Убар е бил обитаван от около 2800 г. пр.н.е. до около 300 г. сл. Хр. и е бил важен център на търговията с тамян, преди да бъде погребан в дюните.  Градът е известен също като "Атлантида на пясъците". Руините, включително древни сгради, укрепления, широка мрежа от подземни напоителни канали, са изключително добре запазени. Археолозите смятат, че Убар е процъфтявал векове, преди да бъде мистериозно изоставен. Теориите за неговата гибел варират от природни бедствия до социални катаклизми. Значението на града надхвърля археологическата му стойност. Той предлага поглед към богатата история на Арабския полуостров и хората, които са го населявали.

Любителят на всякакви животни в мое лице бе най-силно развълнуван да види с очите си много редките черни камили. Те са селектирани специално. Е, някои твърдят, че носели нещастие на притежателите си, но може би това са слухове, разпространявани от собствениците на по-обикновените едногърби. В Оман впрочем, те са част от движението по пътищата, шофьорите внимателно ги изчакват или минават покрай тях с ниска скорост и включени аварийни светлини. Но не се лъжете, дромадерите не са диви или безстопанствени. Всички те си имат дом. Ако срещнете  пък камила с препаска, тя е отбила малкото си и за да не идва да бозае са я снабдили с нещо като сутиен.

Не можете да си представите какво удоволствие е човек да гушка камилче, независимо от цвета му, но когато знаеш, че черното бебче с пухкава козина е от по-рядък вид удоволствието нараства. Глътката камилско мляко пък разкрива какво е основното меню на мъничето, което току-що си галил до насита.


С приближаването до дюните пейзажът става все по-безрадостен, но пясъчните пасажи внезапно спират и отстъпват пред изненадваща зеленина – полета с трева за добитъка или бостани с дини, са надлежно напоявани със специални системи.

Тъкмо предвкусвам зрелищния залез, който предшества вечерята в бедуински стан и… извива вятър, който завихря пясъка в причудлив танц. Почти ме отнася, но това не ме спира да додрапам до билото. Шегувам се, че започва оманската версия на операция "Пустинна буря", но без каквато и да било нотка на страх. Джиповете чакат в подножието на дюната, гидовете и шофьорите са спокойни и леко се подсмихват на всеобщата възбуда. За тях това е всекидневие, а аз си обяснявам защо бедуинките носят копринени маски само с дупки за очите. Те пречат на ситните песъчинки да проникват в устата и носа. Макар и обвит в пясъчен воал, залезът в пустинята никога не разочарова. Слънцето сякаш танцува унесено в тепсия с жарава.

При последните лъчи от небесното светило две луди глави от групата решаваме да се изтърколим от най-високата дюна до джиповете в подножието. Е, няма по-голямо предизвикателство за приключенски настроени особи! Но, вярвайте ми, дълго откривах пясък на неподозирани места по тялото си.

Снимки - архив на Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54