В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките, толкова повече нови въпроси и непознати механизми излизат наяве.
В последно време интересът към една конкретна структура в тялото се засилва – вагусният нерв. Все по-често се появяват книги и изследвания, посветени именно на него. Това бе и поводът в студиото да гостува проф. Георги Карастоянов – доктор на психологическите науки, преподавател и ръководител на катедра "Психология и лидерство" във Военната академия, с дългогодишен опит в изследванията на стреса, лидерството и психологическото влияние.
В ефира на "Време за наука" проф. Карастоянов даде ясен и достъпен поглед върху това какво представлява вагусният нерв – известен още като блуждаещия нерв – и защо е толкова важен за нашето здраве.
"Вагусният нерв е десетият от общо дванадесет черепно-мозъчни нерва, произлизащи от мозъчния ствол", обясни той. "Но за разлика от останалите, които имат конкретни и ограничени функции, този нерв "блуждае" през почти всички важни зони на тялото."
Името му не е случайно – vagus на латински означава "скитащ", и именно това описва анатомичната му особеност. Той преминава през гърлото, сърцето, белите дробове, стомаха и червата – сякаш свързва мозъка с всички жизненоважни органи.
По думите на проф. Карастоянов, вагусният нерв играе ключова роля в поддържането на хомеостазата – онова вътрешно равновесие, което е в основата на нормалното ни функциониране.
"Хомеостазата е свързана с усещането за безопасност", подчерта той. "Нашето тяло работи най-добре, когато се чувства в безопасност. Именно вагусният нерв разнася из тялото сигналите, че сме в сигурност, и чрез тях променя нашето физиологично състояние."
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
