В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров.
Повод за тяхното участие е забележителен – неотдавна в едно от най-престижните научни издания в света, списание "Nature", бяха публикувани две статии, отразяващи техни изследвания. Те са осъществени с помощта на изчислителни ресурси, предоставени както от Европейски суперкомпютърни центрове, така и от български институции.
Проф. д.х.н. Георги Вайсилов е професор във Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В своята кариера той е заемал редица високи академични и административни позиции: изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование", президент на Федерацията на Европейските зеолитни асоциации, председател на Хумболтовия съюз в България, председател на Изпълнителния съвет и управител на Фонд "Научни изследвания", член на Изпълнителния съвет на Европейската научна фондация и член-кореспондент на БАН.
Проф. Петко Петков, също от Факултета по химия и фармация, работи в катедрата по органична химия и фармакогнозия. Неговата научна дейност е в областта на квантовохимичното моделиране на структурата и свойствата на различни порести материали. Постигнатите резултати, публикувани в престижни международни издания, отварят възможности за създаване на нови хибридни материали с приложение в съвременните технологии. Той е автор на над 80 научни публикации, с над 2600 независими цитирания и носител на награда за утвърден учен в областта на природните и инженерните наукил
Проф. Християн Александров също преподава във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски" и е изследовател в Центъра за върхови постижения "Университети за Наука, Информатика и Технологии". В последните години неговите изследвания са съсредоточени върху моделирането на структурата и свойствата на различни материали, особено такива с потенциална каталитична активност.
Съдържанието на публикуваните статии, както и научните открития, представени в тях, бяха във фокуса на разговора на журналистката Василена Мирчева с тримата учени.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
