Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно дали ще могат да стигнат до мястото за провеждане на изпита – поне що се отнася до софийските младежи и техните родители, които трябваше да мислят и за това.
Какви са днешните млади? Това са деца, които не просто не познават света преди интернет – те не познават свят без социални мрежи, без ярка поляризация на мненията. Не помнят свят без екстремни климатични, политически и социални промени. Разбираме ли ги? Разбират ли те себе си? За това говорим с моя събеседник – проф. Орлин Тодоров.
В предаването "Време за наука" той каза:
"Юношеството е най-летливата и непостоянна възраст. То се характеризира с кризи – но основната цел на тези кризи не е разрушението, а изграждането. Това са кризи на влизането в мястото на възрастния.
В хода на тези кризи някои юноши стават пасивни, затворени, изпитват трудности. Други изразяват вътрешния си свят чрез действия – понякога бурни. Това е най-значимата възраст в човешкото развитие.
За първи път в живота ти всички фактори, които се опитват да те ограничат, са толкова силни – биологичният механизъм, който те тласка към растеж. Хормонът на растежа е на максимални нива – толкова активен е бил само в бебешка възраст. В същото време в префронталния кортекс настъпват големи промени – създават се нови невронни връзки, стабилизират се съществуващите. Поради това юношите са импулсивни, търсещи, понякога резки.
Юношата има една основна задача – да разбере кой е, какъв е, къде се намира. Това се случва в психично и социално отношение чрез така наречения "юношески процес". Той включва три големи теми:
Първо – да престанеш да бъдеш дете, което означава и символичен траур по детството. Второ – бунт срещу родителите, които досега са били авторитет. И трето – да започнеш да живееш в един нормативен, социален свят, но вече сред свои – себеподобни."
По отношение на добродетелите, проф. Тодоров добави:
"От моя гледна точка това е трагично. Добродетелите не се преподават и не се заучават. Те трябва да бъдат преживени, предадени чрез личен пример."
Слушай!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
