Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани с тях, затова пък се справят чудесно с езиците, историята, философията и т.н.
В поредното издание на предаването "За думите" нито оборваме това схващане, нито го потвърждаваме, а го оставяме настрана, за да видим къде е математиката в езика и в науките за езика. За този поглед разчитаме на доц. Иван Держански от Института по математика и информатика на БАН.
"Езикът е обществено явление, но той е изобщо е природна същност. Езикът е нещо, което се е създало по естествен път, спонтанно наистина в процеса на човешкото общуване преди твърде много време, но още от такова време, когато човешкото общество в такъв вид, какъвто го знаем, изобщо не е съществувало. Езикът се развива по собствени закони, обективни закони, които не са създадени от хората, които ние се опитваме да разбираме, ние, разбирам преди всичко лингвистите, опитваме се ние тях да ги разгадаем, да ги формулираме, да разберем какви са те, как изглеждат, от какво са мотивирани, как функционират във взаимодействието си, с какво друго са свързани и по този начин фактически да разберем нещо повече за себе си, защото езикът е нещо много важно като част от нашата същност…
Да отбележим нещо, което пак се отнася към нашите предубеждения…, че като се каже математика, това означава сметки, означава числа и едва ли не нищо друго, математиката я познаваме като наука за числата, а тя всъщност не е. Математиката е наука за абстракциите, за формалния подход към всяка част от битието, която сме решили да изследваме…", казва доц. Держански.
Що се отнася до имената на числата, най-видимото присъствие на нещо, свързано с математиката, в езика, използвайки ги всекидневно, ние не забелязваме как са образувани. Като взема за пример числото 58, доц. Держански проследява начините за изразяването му в 720 езика и установява 103 модела. Ако за нас числителното име 58 = 5х10+8, другаде 58 = 40+18 или 60-2 и т.н.
В последната част на разговора става дума за произхода на бройните системи, свързан в нашата десетична с естественото "сметало" на десетте пръста на ръцете ни, в други култури - с броя на пръстите на ръцете и краката, както и за някои по-рядко срещани и частично употребявани.
Чуйте разговора с доц. Иван Держански в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
