Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къде се намира "изгорялата планина"?

Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много популярен, въпреки че не са много местата по света, където човек има възможност да се разходи сред застиналите потоци лава. Вулканичният район обаче е бил добре познат в древността и дори добре описан – за него се споменава за първи път още през 1 век преди новата ера от древногръцкия географ Страбон, който нарича целия район "изгорялата планина" или "изгорялата земя". Факт е, че пейзажът оттогава до днес не се е променил – всичко тук е покрито със застинала лава и вулканична пепел.

Районът привлича много изследователи през вековете и научният интерес към това място май никога не е преставал, защото тук на терен може да се наблюдава разнообразието от вулканични и карстови пейзажи.

Преди 12 години геопаркът става част от списъка на Европейската мрежа на геопарковете на ЮНЕСКО и през юни 2013 г. е отворен и за туристи, като са изградени многобройни пътеки, създаден е малък природонаучен музей и дори посетителски център.

Пътеките в геопарка Кула-Салихли са с дължина близо 12 километра и без да излиза от тях човек може да премине през вулканични конуси, пещери, безкрайни полета от застинала лава и всякакви причудливи пейзажи. И въпреки че и днес земята изглежда като тежко обгоряла – в тъмнокафяво, черно и сиво, това не пречи между тъмната пепел да растат макове и пъстри диви цветя.

Дори само заради този контраст  си струва да се види това място, което учените определят като едно от най-младите вулканични полета в Турция.  Туристическият водач Ясмин Акън разказва за този район и за град Маниса, както и за културния фестивал Türkiye Culture Route, който се провежда в град Маниса.


Град Маниса се намира много близо до Измир, който е третият по големина град в страната. По думите на Ясмин Акън, в индустриално отношение градът е много добре развит, защото тук има много фабрики, отглежда се много грозде, има винарски изби, но също така има и тежка индустрия – циментови заводи и мраморни кариери. "Маниса е много добре развит град и това си личи особено вечер. Осветлението на града е толкова красиво, че бих казала, че градът е по-красив дори от Измир през нощта", разказва Ясмин Акън.

Впрочем градът има и дълга история – Маниса е бил градът на престолонаследниците на Османската империя. По време на османския период Маниса е служила като важен административен център, където престолонаследниците (шехзаде) са получавали образованието си, което му е спечелило титлата "Град на Шехзаде". По османско време тук престолонаследниците са се учили как да управляват. "Ето защо тук са посторени много домове, кервансараи, джамии, носещи техните имена, болници и медицински центрове. Затова и градът винаги е бил важен", обяснява Ясмин Акън.

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54