"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и дядо ми са завършили тази специалност, а прабаба ми е била картограф в Троян. Първоначално се бях насочила към програмирането, но стоенето през компютъра не ме привлича. Няма да забравя и първите думи на доц. Александров за това, че в геодезията можеш да намериш своята реализация във всички направления на терен, на бюро и в различните сфери. Все още не съм направила избор, но ми харесва, че има огромно разнообразие и избор, който още две години можем да обмисляме. Това, което ми харесва е, че през годините имаме разнообразни дисциплини и както вече казах различни възможности. Харесва ми и това, че се работи в екип. Преди дни група студенти от УАСГ се завърнахме от учебната практика в Семково, където извършвахме заснемане на терен и научихме много неща, които само теоретично познавахме", разказа второкурсничката в същата специалност Деница Дочева.
"Истинският геодезист трябва да притежава физическа и социална издръжливост. Преди години преобладаващата част бяха мъжете в професията, сега май сме по равно. Социалната издръжливост е необходима, защото има периоди в които дълго не общуваш с никого и след това общуваш с различни хора. За геодезистът е важно да е с инженерно мислене, което означава да познава технически нещата, да познава процеса, да може да интерпретира, да съобразява, да измисля нещо и да намира решение. Най-често работим навън, извън урбанизирана среда, което на практика означава, че ако се случи нещо този човек трябва да умее да импровизира и намерим начин да се върне с конкретни резултати. Професията геодезист изисква комбинация от технически умения, аналитично мислене и внимание към детайла. Геодезистите трябва да притежават знания в областта на математиката, геометрията и геодезията, както и да са сръчни в работата с различни инструменти и софтуер за измерване и картографиране. Освен това, са необходими качества като прецизност, търпение, способност за работа в екип и умения за решаване на проблеми. Школата в УАСГ не е само урок по геодезия, а урок по човечество", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Борислав Александров.
Целият разговор на Ани Костова с доц. Борислав Александров от УАСГ, Цветелина Лазарова и Деница Дочева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
