Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на проучването са онкологът д-р Георги Димитров и урологът доц. д-р Еленко Попов, съответно от Клиниката по медицинска онкология и от Клиниката по урология на ИСУЛ.
В изследването са обхванати над 200 пациенти с напреднал рак на простатата, за да се установи как различните генни мутации влияят на ефективността на съвременните таргетни терапии с PARP инхибитори. Резултатите от изследването са приети за публикуване в престижното списание Clinical Genitourinary Cancer (издателство Elsevier), което е в първия квартил (Q1) по наукометрични показатели за онкология. За иновативния подход в предаването "Следобед за любопитните" разказва доц. Еленко Попов.
"Това е една от най-иновативните насоки за лечение на напреднал рак на простата, област, в която колегата д-р Георги Димитров и останалите от екипа на болницата са с водеща експертиза. Това последно наше проучване е още една крачка към все по-мултидисциплинарното и персонализирано лечение на болните с рак на простата.
Качественото лечение е в резултат на усилията и уменията на голям брой специалисти. Това е едно проучване, което търси ролята на една от групите на най-иноватилвните медикаменти т.нар. PARP. Това, което доказахме с нашето проучване, е, че въпреки че някои мутации попадат под общ знаменател, различните водещи мутации имат различен резултат.
В случая ефекторният тип мутации имат много добър резултат, докато при сензорния тип има още какво да се желае, въпреки че и двете групи мутации се водят под общия знаменател HRD статус и са одобрени за лечение с този медикамент. Геномно секвениране от следващо поколение (NGS) е най-съвременната технология за анализ на ДНК, която позволява едновременното изследване на стотици гени с изключителна скорост и точност. Вместо да се тества всеки ген поотделно (както при класическите методи), NGS "прочита" големи участъци от генетичния код и открива дори редки или сложни генетични промени. Така в рамките на един тест могат да се идентифицират мутации, пренареждания и други дефекти в ДНК, които насочват избора към най-подходящото лечение за конкретния пациент.
Проучването ни е пионерско за България и демонстрира, че високотехнологични и скъпоструващи методи могат успешно да се прилагат и у нас, поставяйки страната на картата на съвременната прецизна онкология. Това ще помогне и при персоналното лечение на пациентите. Ракът на простата е пандемия през последните години, като не може да се каже какви са причините, но те са свързани с хранене, среда, начин на живот и разбира се, развитието на медицината, тъй като днес във все по-ранен стадий се открива заболяването", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Еленко Попов.
"Силата на брахитерапията като метод е, че той е изключително прецизен. Позволява унищожаване на лошите раковите клетки в простатата с максимална точност. Това пък дава възможност за опазване на всички околни важни тъкани, което намалява всички странични ефекти и гарантира максимално бързо преминаване през диагнозата рак на простатата.
Този метод всъщност е нещо, което се практикува в света от около 20 години, той е зрял метод. Последните години е значително усъвършенстван и в България. Под ръководството на нашия визионер и лидер акад. Славов имахме възможността да го въведем в ежедневната практика. След като колаборирахме с колеги от Братислава, един от основните центрове по брахитерапия в Европа, вече над 2,5 години го прилагаме и при нас, като регистрираме над 90 процента успеваемост" разказа доц. Еленко Попов.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еленко Попов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Доц. д-р Еленко Попов, дм, е един от водещите хирурзи - уролози в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършва с отличие Медицина в МУ София през 2002 г. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива научно-образователна степен "доктор по медицина“ през май 2013 г.
Тема на докторантурата "Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. Има неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. Още от въвеждането на брахитерапия с ниска мощност на дозата е ръководител на екипа, който успешно прилага иновативния метод в Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ при пациенти с ранен карцином на простатата. Освен че е изключително иновативна, терапията е много щадяща за пациентите и позволява да се избегне хирургичното отстраняване на простатната жлеза. Oсновните му интереси и професионален опит са в областта на урологията – простатен аденокарцином, ендоурология, реконструктивна урология, проблеми на инконтиненцията. Има множество публикации по тези въпроси в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Участвал е многократно в национални и международни симпозиуми, посветени на урологията.
Д-р Георги Димитров, дм завършва генетика в University of Leeds (UK), след което придобива магистратура по изследователска онкология в Imperial College, London, и Медицина в Медицински университет – София, където е отличен със „Златен Хипократ“ (отличие, което се дава на студентите, преминали курса си на обучение само с отлични оценки). По време на престоя си в Англия се занимава с туморни манипулации и генетични модификации за разработка на нови противотуморни лекарства в сферата на прецизната онкология. Сертифициран е по имуноонкология от Медицинския университет – Харвард. Това е и основната сфера в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Автор е на над 50 публикации в престижни международни издания. Негова публикация, в екип с други български учени, наскоро беше поместена в едно от най-перспективните медицински списания в света – British Medical Journal. През 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата "Лекар на годината“ в категорията "Ти си нашето бъдеще“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
