За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото трансплантациите са изключително важен процес, в който са преплетени висок медицински стандарт, отличен лекарски екип, обществена и човешка отговорност, включително и религиозна предубеденост или подкрепа.
Заедно поставихме следните акценти: значимостта на медицинските и организационните критерии, "вторият живот" и благородството, психологическите нагласи, работата на координаторите по донорство, опитът на други държави. Нашият гост сподели опит не само като хирург, но и като човек, формирал политиките по донорството и "раздвижил" тази дейност по времето, когато е бил зам.-министър на здравеопазването. Многото факти и цифри,които представи пред аудиторията, звучаха убедително, но тъжно на фона на действителното състояние у нас.
Отделихме време и за анализ на още въпроси: реално или виртуално е асоциирането ни към "Евротрансплант", обществото и религиозните общности подкрепят ли донорството, адекватно ли е заплащането на координаторите и екипите, които реализират донорските ситуации?
Не подминахме и факта, че е огромна листата на чакащите за нов орган, като най-голям е техният брой при бъбречните трансплантациите. Но не по-оптимистична е картината при останалите, притаили надежда в очакване на черен или бял дроб, и на сърце. Като лош административен ход гостът ни отбеляза и сливането на Агенциите по трансплантация и "Медицински одит" и създаването на Агенция "Медицински надзор".
Обещахме си и нови срещи по темата, защото, както се изрази акад. Чавдар Славов: "Странно е, че по тези животоспасяващи проблеми говорим твърде малко. Няма да е преувеличено ако кажа, че внимание му отделя вашият екип, БНР като цяло, Националната обществена телевизия и вестник "Форум Медикус".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
