Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова притегателно селището, което на пръв поглед не се отличава от десетки други наоколо? С мачелериите! За първи път чувате тази дума? Ако не сте ходили в Чистернино е нормално.
Историческият център изобилства от месарници, но не обикновени, а пряко свързани с кокетни ресторантчета. Хранителният ритуал е прост – минавате през щанда с мръвките, избирате каквото ви се яде (а разнообразието е впечатляващо), отнасяте връчената ви кутия до майстор-готвача, който свещенодейства пред отворена пещ и той се захваща да приготви ястията ви. Всички меса се пекат на вертикални шишове. Огънят примамливо блещука и на неговия фон се открояват нанизаните на метални пръти цели картофи, заедно с корите и всякакви месни угоди – от агнешки котлети до бомбети, вид свински рулца. Заради пещта наричат заведенията форно пронто – отворено огнище.
Вие се премествате под лозницата в двора или под звездовидните арки на ресторанта. Дебелите стени на старинната сграда силно способстват за хубавия разговор – толкова са плътни, че няма покритие на мобилните телефони.
Ако сте българи, веднага ще си проличи в случай, че поръчате ракия със салата. Сервитьорът въпросително ще повдигне вежди. В Италия грапата се сервира с кафето – като диджестив. А салатата обикновено е една шепичка от листни зеленчуци. Докато чакате месото си на масата се появяват порция разпукнати печени картофи, чинийка с маслини и каничка местно вино с миниатюрни според нашата представа керамични чаши. После печеното пристига и… настава тишина. Никой не обелва дума, докато един през друг опитвате специалитетите.
Понеже при поръчване очите винаги са по-големи, задължително ще си тръгнете с част от мръвките за вкъщи. Тук не казват завийте ми ги "за кучето", а "за рагуто". Легендата раздипля, че слугите прибирали късовете месо, хартисали от господарската трапеза. Съхранявали ги грижливо и в събота сварявали остатъците в една гозба, която оставяли да къкри с доматен сос дълги часове.
Цялата хранителна вакханалия завършва на касата, където (в моя случай) парите прибираше чичо Пиетро. Той основал макелерията през 1948 година и макар наближаващ стоте, продължава всяка вечер да идва на работа и лично да прибира парите на гостите. Снимаме се с него като с местен паметник на културата и потъваме в нощния Чистернино.
Градът с 12 хиляди жители е известен не само с ресторантите си месарници. По римско време той се наричал Стуниум. През Средновековието е бил владение на монашеския орден на Свети Базил. В историческия център каменните къщи са строени преди векове по ориенталски тертип - с вътрешни дворове патио и външни стълбища между етажите. На площадите често звучи музика и то съвсем професионално изпълнена. Наричат Чистернино "Едно от най-красивите градчета на Италия". Но хората тук не се препитават само с туризъм, те отглеждат грозде и маслини, правят типично местно сирене.
Селището се намира в историческата зона на долината Итрия, известна със своите конични каменни къщи, наречени трули, защитени от ЮНЕСКО поради културното им значение, сухите каменни стени (muretti a secco) и плодородната си почва, която го прави дом на винарския регион Саленто.
През 2014 г. Чистернино е обявен за град на годината. Повечето му площади са построени на ръба на хълма и от терасите им се откриват зашеметяващи пейзажи. Но не си мислете, че в заведенията се яде само печено месо. Местни специалитети са още пюре от бакла с дива цикория и орекиете кон брачоле е полпет (паста с формата на ушички, откъдето и името ѝ) с доматен сос, пълнени телешки рулца и хлебни топчета отстрани, които се потапят в соса накрая.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
