Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на Академията. В общия списък за 2025 г. фигурират имената на общо 91 български изследователи, казват от Академията. 

Класацията се изготвя ежегодно въз основа на анализ на наукометричните показатели на около 11 милиона учени с публикации, реферирани в базата Scopus, и отразява влиянието, което отделен изследовател е оказал върху развитието на науката. Сред включените в тазгодишната Станфордска класация за топ 2% учени в света са и четирима представители на Института по обща и неорганична химия на БАН: акад. Константин Хаджииванов, проф. Радостина Стоянова, проф. Екатерина Жечева, проф. Павел Пешев. Двама от тях гостуват на предаването "Следобед за любопитните".

Проф. Радостина Стоянова:

"Тази класация говори за престижа на българските учени. В нашата страна има учени, които се занимават с научни изследвания в различни области – химия, физика, математика, биология и така нататък, които намират признание и престиж за своя труд извън страната. По този начин те доказват, че науката не е абстрактно понятие и има конкретни резултати, а примерите са много. В нашия Институт по обща и неорганична химия работим усилено от създаването на идея, използвайки експерименталния или научен подход и методи да докажеш и след това наложиш тази своя идея. 

Пример за това са батериите, но какви да са тези батерии – от една страна, трябва да са мощни, но от друга, евтини, достъпни и безвредни за природата. В тази област се насочихме тук, да заменим скъпите литиевойонни батерии с натриевойонни батерии, защо, защото натрият е един от най-разпространените елементи, от друга страна, електродните материали, използвани в натриевойонните батерии, могат да се добиват от манганови съединения, а България е богата на такива съединения. Тези предизвикателни теми привличат и младите колеги към нашата наука и работа в института, споделя в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Стоянова директор на Института по обща и неорганична химия към БАН. Тя разказа подробно с имена за младите изследователи и техните теми и разработки."

Акад. Константин Хаджииванов:

"57 са учените – само от БАН, от България са 91, а фактически са още повече. В нашия институт отличените са четирима, но има наши колеги, които работят в чужбина, но са свързани с нашия институт. Например проф. Михаил Атанасов, който след пенсионирането си е в Германия, имаме и още поне пет човека, които реално са свързани с нашия институт. Такива примери има и в другите институти на БАН. Тази класация бе създадена преди шест години и е направена, с цел да оценява приноса за науката, придоби популярност като Станфордска класация. Тя не е на университета, а е на известни учени, оглавена е от много известния учен Сократос и включва и отчита много фактори – не само публикации и цитирания – и затова сред учените по света придоби такава популярност. 

През миналата година си направих труда да направя обобщение на класираните учени по страни, съобразно броя на населението. Оказва се, че България е по-напред от страни като Русия и много бивши нейни републики. На първо място са САЩ и Англия, държави, в които се инвестират средства за развитието на науката. България заема наистина престижно място в тази класация. Тази година Нобеловата награда в областта на химията беше дадена на трима учени за техните разработки на металоорганични структури. Аз съм работил години по тях.

Преди около 30-ина година се появиха като нов клас съединения, при това много интересни и разнообразни. Те представляват неорганично ядро, свързано с органичен линкер. Получените нови структури притежават много интересни свойства, като например част от тях са дишащи. Това е едно ново, непознато поле за изследвания и обещаващо за нови приложения. Показали са тези свои възможности, като едно от най-популярните е абсорбцията. Металоорганичните структури са много добри абсорбенти", разказва в предаването "Следобед за любопитните" акад. Константин Хаджииванов.

Акад. Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализа и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности.

Проф. Радостина Стоянова е завършила паралелка с профил "Химия“ в Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов", след което специалността "Неорганична химия“ в Химическия факултет (днес Факултет по химия и фармация) на СУ "Св. Кл. Охридски". Дисертационният ѝ труд е подготвен и защитен в ИОНХ-БАН, където е избрана за професор през 2012 година. Специализирала е в Германия (в Геоинститута в град Байройт и в Университета в град Марбург) и в Испания (в Университета в град Кордоба). Била е гостуващ професор в град Бордо във Франция. В момента директор на Института по обща и неорганична химия към БАН.

Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ) към БАН е водеща научна организация в областта на химическите науки и технологии, съгласно независима оценка на научната активност на всички институти и университети в страната (Комисия към МОН). Щатният научен състав включва общо 58 учени, от които 1 член-кореспондент, 5 професори, 27 доценти, 16 главни асистенти и 9 асистенти. В отговор на съвременните предизвикателства, свързани с енергията и с климата, в ИОНХ се изпълняват следните тематично-ориентирани задачи: Материали за екоенергийни, оптични и биомедицински технологии; Материали и процеси за опазване на околната среда и борба с климатичните промени; Оползотворяване на природни ресурси и екологичен мониторинг; Нови подходи за инструментален и теоретичен анализ на материали.

Разговора на Ани Костова с проф. Радостина Стоянова и акад. Константин Хаджииванов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.