"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи.
Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението "Черноморска Странджа", като всеки път имаме една определена цел и събираме учени от страната. Идеята ни е да подпомогнем изследването на Странджа във всички възможни сфери, тъй като тя е най-слабо изследваната българска планина. Тепърва се надявам тази наша идея да намери своите млади последователи. До момента в резултат на работата ни са издадени над 300 доклада, като издадохме и първи том от подбрани изследователски доклади.
В младите си години като водолаз изследвах и Черноморското крайбрежие. Най-силно впечатление ми направи вкаменената гора в морето край Созопол. Спомням си след една голяма буря, аз имах рядкото щастие да я видя в истинския ѝ вид, тъй като бурята бе отнесла пясъка и аз плувах сред тази гора, където имаше дървета над 2 метра височина. Това е спомен за цял живот.
В музея на котвата в Ахтопол могат да бъдат видени много неща – котви отпреди 300 години, това е една от най-големите колекции в Европа. От нея всеки може да добие представа как са изглеждали котвите от преди 3000 години до днес. В музейната експозиция се вижда какво се намира в потъналите кораби – корабни компаси, корабни фенери, корабна посуда и много други неща. В музейната експозиция направихме подборка и от стари европейски карти, те не са оригинали, но от тях може да се добие представа как Европа е опознавала Черно море и Странджа.
В момента довършвам една история за населението на Странджа и това осмисля дните ми тук в обичания от мен град Ахтопол", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" историкът д-р Атанас Орачев.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Атанас Орачев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл:
Историкът д-р Атанас Орачев е роден през 1953 г. в гр. София. През 1971 г. завършва средно образование и отбива редовната си военна служба в Български военноморски флот и Отряда за борба с природни бедствия – гр. София. През 1974 г. става най-младия български водолазен инструктор, а през 1975 г. е приет в Исторически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още като студент ръководи водолазните работи на експедициите "Аполония-Странджа" и "Месамбрия-Хемус".
През 1984 г. печели конкурс и е назначен в Центъра за древни езици и култури към СУ "Св. Климент Охридски", където ръководи учебно-професионалния комплекс на Националната гимназия за древни езици и култури. През 1985 г. е зачислен на свободна аспирантура към катедра "Стара история и тракология” на СУ "Св. Климент Охридски" с дисертационна тема "Проблеми на извороведското и истоиграфското изследване на Западното Черноморие", която защитава през 1989 г. Междувременно разработва за Института по тракология проектите "Машинен архив от извори за историята и културата на българските земи" и "Тракийско изворознание", които се финансират от Комитета за наука (от 1986 до 1990 г.).
Автор, съавтор и консултант е на музейните експозиции "Шабленска музейна сбирка", Музей "Добруджа и морето" в гр. Каварна, РИМ-Добрич, РИМ-Варна, "История на котвата" в гр. Ахтопол. През 1988 г. подава протестна оставка и напуска Софийския университет, а през 1995 г. по сходни причини престава да преподава и в Нов български университет, за да се заеме с частна научноизследователска практика.
Създател е на "Дигитален архив България" – първия български частен научноизследователки и издателски проект. Автор е на над 250 статии и студии и на следните по-важни монографии: България в европейските картографски представи. София 2005 (на български и английски); България страна на съкровища (на български, английски, немски, френски, италиански, руски, испански и японски); Римските императори. 1. От патриция Гай Юлий Цезар до овчаря Максимин Тракиец. София, 2008; Римските императори. 2.1. От Гордиан III до Проб. София, 2012; Bulgaria: The Land of Treasures. Sofia, 2017; Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел. София, 2017; Bulgaria – the beginnings of mining and metallurgy and the ancient treasures. Sofia, 2018; Ахтопол. Древност и съвремие. Ахтопол, 2022; и други.
Той е инициатор за създаването на сдружение "Черноморска Странджа". Това сдружение стои и зад създаването на Музей на котвата в Ахтопол.
Снимка – сп. "Будител"
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
