Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в истински "подводен музей", отварящ врати към забравени епохи.
В предаването "Време за наука" доц. д-р Преслав Пеев, зам.-директор по международна дейност в Института по океанология при БАН, споделя любопитни факти за живота по българското крайбрежие през Средновековието.
Според доц. Пеев "българите никога не са били известни като големи мореплаватели", нито са разполагали с мощна морска флотилия, сравнима с византийската. Въпреки това по Черноморското крайбрежие е кипял интензивен икономически и обществен живот.
Това е бил район със значително икономическо развитие и плодородни земи, считани за най-богатите в държавата. Търговията, производството и морските ресурси привличали заселници, което личи и от факта, че "повече от 30 населени места са отбелязвани на западноевропейски средновековни карти".
Риболовът е бил водещ занаят сред крайбрежните общности. Археологическите разкопки разкриват голямо количество рибни кости, чиито видове са определени с помощта на археоихтиолози. Това доказва, че местното население е разчитало на богато и разнообразно морско меню.
Още по-интересно е откриването на черупки от стриди, което потвърждава, че "морските дарове са били част от ежедневното хранене" на средновековните жители.
Освен археологията, фотографията от 19 и 20 век се използва за реконструиране на живота по крайбрежието назад във времето – дори с няколко века. На много от снимките се виждат местни хора, които приготвят традиционното сушено месо или риба, наричано "чурус", както и рибарски лодки и инструменти, запазени в народната памет.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
