Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и триизмерния печат – технология, която променя начина, по който лекари планират операции, обучават студенти и разработват медицински устройства.
В ефира на "Време за наука" д-р Вълчанов разкрива как тази иновативна професия влиза в най-тежките случаи и подпомага спасителната работа на хирурзите. По думите му 3D моделите са особено важни при пациенти, претърпели т.нар. високоенергийна травма – най-често вследствие на тежки автомобилни инциденти. "Това са пациенти, които наистина са много наранени. Те пристигат в шок и седмици наред е необходимо да ги стабилизираме, за да оцелеят", обяснява той.
Докато лекарите се борят за живота на пациента, паралелно се подготвя индивидуален триизмерен модел на увредената кост. "През това време аз изработвам модел на съответната счупена кост, а после хирурзите го използват, за да планират операцията – дори избират имплантите направо върху него", казва д-р Вълчанов. Така екипът влиза в операционната с изпреварващо знание и предварително уточнена стратегия. Резултатът е по-кратка, по-безопасна и по-прецизна операция.
Въпреки огромния напредък, медицината още не е готова да създава пълноценни заместители на органи. "Науката все още не е в състояние да създаде модел, който да замести истински орган", уточнява специалистът. Въпреки това 3D технологиите вече са незаменими при изработването на анатомични модели за обучение, при предоперативно планиране, както и при създаването на медицински устройства и фантоми за образна диагностика.
Макар да я наричаме "нова професия", д-р Вълчанов напомня, че корените ѝ са много древни. "Откакто има човечество, има и специалисти, които изработват медицински пособия", казва той. Днес тези специалисти разполагат с дигитални инструменти, които отварят нови хоризонти пред лечението – но в основата си продължават мисия, стара колкото самата медицина: да създават средства, които връщат здравето и спасяват животи.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
