Това да се занимавам с музика ми беше тийнейджърска мечта, така започна разказа си за това как от Математическата гимназия в Казанлък стигаш до една от най-известните и дълго задържали се на музикалната сцена в България групи Георги Георгиев, китарист и вокалист на група "Остава".

"В последните тежки години на соц-а, започнах да свиря на китара. Бях на 15 години. Учих солфеж, после пиано и акордеон, но ми стана скучно. Моят комшия Георги Атанасов в Казанлък също свиреше, много ми допадаше и слушахме много музика с по-големите батковци. После лека полека музиката започна да измества всичко останало, докато 91 година в Техническия университет в Габрово бях студент, направих банда, която се казваше "Добре дошли в Остава". От бандата до ден днешен сме аз и басиста ни Боян Петков. Дойде един момент, в който трябваше или да се занимаваме сериозно с музика или да си стоим по родните градове. Рискувах, намерих си работа в София. Естествено не свързана с музика. През това време се бях и запознах и със Свилен и така до 2000 година, когато издадохме първия си албум "Пин понг", от който тази година се навършват 20 години и предстой да направим нещо голямо по случая. "

Георги Георгиев сподели още, че най-големите класици в музиката, за него си остават Led Cepelin и Beatles, а това което най-много му е повлияло е концертният албум на U2 - Rattle and hum. Този албум ми показа, че рок музиката може да звучи и по друг начин, каза още Георгиев.

"Намирам доста млади артисти, които много ми харесват днес. Фен съм на False, но любимци ми остават Radiohead. Общо взето ми харесва музика, която има нещо красиво в нея. Музиката, която се опитвам да правя за други изпълнителни е голямо предизвикателство. Работата с групата е доста по-различна от това да правиш музика сам. Харесвам няколко песни от тези, които съм създал. Например "Поля от слънчогледи" . Три-четири месеца имах само тази фраза, но един ден за половин час написах текста и той е без никаква реакция. Като лично композиторско постижение смятам песента "STOP" на "Остава". Не мога да се погледна отстрани, но като мине известно време мога да кажа, че нещо ми харесва, но докато творя винаги се съмнявам.  "

Общо взето всичко се върти около любовта в музиката, в различните и проявления, тя винаги е муза, разказа още Георгиев.

"Жена ми е учителка, имаме две деца. Тя е музикален фен и съм й казал директно да си казва мнението, но не е най-големият ми съдник в музиката. Нейното мнение е изключително важно, защото когато имам идея в зародиш и сме вкъщи, това се повтаря с дни. Това може да бъде много досаден процес, но когато отвори вратата и ми каже "Това е хубаво!" на мен ми става много приятно. Музикант храни къща, но трудно. Нашата публика е малката средна класа в България и тя всъщност е най-големият съдник на музиката ни. Аз работя на още няколко места, а сега завършвам работата и по един нов български филм, истински музикален филм, но все още не мога да издавам повече. Ще бъде хубаво! "

Цялото интервю на Елена Енчева с Георги Георгиев, чуйте в прикачения звуков файл.