Размислите на писателя в навечерието на Възкресение не са много празнични. "Ами, в такива случаи обикновено цитирам Иван Динков "Бих обичал своето отечество, ако нямам съотечественици" или Любомир Левчев "Човек за човека е българин". Много е страшно , когато показваме негативната страна на характерите си. Озлоблението което ни спохожда идва от беднотията, въпреки, че бедният човек не е злобен. Той няма време да бъде злобен. По-скоро този който има, заможният човек, е злобен. Бедният човек си гледа работата. Той няма сили да озлобее. 

"Докато плъховете правят любов" е заглавието на новата му книга. В нея са поместени 67 "романа" за клошарите в България. Тя е написана с добролюбие за тези, които споделят дните си в компанията на плъховете, уличните кучета и котки. А между тях има невероятни хора, будни, прозорливи, надарени с таланти и с трудни съдби. "Пишейки книгата стигнах до един извод, че клошарите са отшелниците на XXI век", уточнява писателят и допълва "Това са хората, които няма да отидат в пещерата, като Иван Рилски. Те стоят долу и ни се "набиват" в очите. 

Много странно, но ровейки се в душите им, не открих нито един просяк, нито един крадец. Всъщност просяците са различни от клошарите. Клошарът е човек обърнал гръб на обществото, на порядките, в които живеем. Просякът не е. Клошарите мразят милостинята, те се справят, както умеят. 

Стоянов призова, в тези очаквани с радост от християните Светли дни, да помислим за клошарите, поне пет минути, да ги стоплим с молитвата си. "Може би това ще ги сгрее много повече, отколкото всички свещи, които ще запалим по Великден". Българинът се прави на религиозен, но той не е вярващ. Съжалявам, че трябва да го кажа. Писал съм го в една от книгите си, имам такова есе. Ние използваме Господ, като джипи. Отиваме при него, само когато имаме нужда от лечение, да ни помогне. При Господ не се ходи, той е в теб. Ако може да коленичиш пред сърцето си, значи имаш Бог." 

За героите на Христо Стоянов, в новата му книга, има Светлина. Тези отшелници на XXI век са загърбили всичко, включително и религията. Не, че не се молят, не, че не вярват в нищо, но те не го правят в името на религията. Те го правят простичко. По друг начин. Показват ни, че съществуват. В друг един свят. Паралелен на нашия.