Днес, от 17.30 часа, в Литературно-художествен музей "Чудомир" Пенчо Пенчев ще представи книгата си "Стопанска България 1879-2008 г." 

Роденият в Казанлък преподавател по История на икономическите теории, Сравнителна политическа икономия и Стопанска история в УНСС е професор по икономика и доктор на историческите науки. Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Автор е на няколко книги, сред които "Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912г.), "Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история", "Пътеводител на историческия стопаджия" и други. 

"Стопанската история на е разказ за първата железница, завод, самолет ...В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби...Ако се сведе до чистия си академичен вид, стопанската история се състои от уморително събиране на адекватни данни, обработка, търсене на причинно-следствени връзки и достигане до несигурни отговори на уж прости въпроси." С това откровение, пред читателите, започва документалното икономическо изследване в новата си книга авторът на "Стопанска история 1879-2008 г." 

Целта не изданието е да обясни каква е стопанската история на България, какво е наследството ни, как да тълкуваме настоящето си и възможно ли е на неговите основи да изградим по-добро бъдеще. "Една от най-големите грешки в българската стопанска история е, че политиците могат да управляват всички процеси в икономиката и особено в една такава напрегната ситуация, в каквото се намираме. Колкото по-малко се месят и оставят нещата на естествените им процеси, но намерят правилните, в които трябва да се намесят, толкова по-добре. Свръхнамесата на политиците е една от традиционно силните грешки, които се повтарят. Не виждам как бихме могли да променим ситуацията", подчерта Пенчев.

В прикачения звуков файл ще научите кои икономически грешки в миналото днес отново се повтарят, как Голямата депресия в САЩ, през 1929 година, се отразява на българските търговци и предприемачи, защо темата за парите винаги е била "ябълката на раздора" в Народното събрание и през кои години би се върнал професор Пенчев, ако притежаваше Машина на времето.