В България има 12 затвора и 26 затворнически общежития от открит и затворен тип. Тенденцията в европейското правораздаване е налагане на присъди, при които осъденият не изтърпява наказанието си ефективно. Целта е спестяване на средства и ограничаване на социалната изолация. Има престъпления, за които няма как това да се случи. 

В старозагорския затвор броят на лишените от свобода е около 400 човека. 150 от тях са настанени в затворническото общежитие от открит тип. Сградата разполага с над сто спални помещения със санитарни възли. В корпуса има кухня и стол. В ежедневните дейности са включени и самите лишени от свобода, което е част от техните задължения. 

В затвора има средно училище, в което учат близо 200 човека. Сред тях има първокласници и бъдещи абитуриенти. За мотивите им да учат инспекторът социална дейност и възпитателна работа Георги Атанасов споделя, че много от тях го правят не само заради намаляването на присъдите. Някои са били изцяло неграмотни при влизането си, а други са прекъснали по някаква причина образованието си и искат да го завършат. Имат възможност и да придобият свидетелство за професионална квалификация в две професионални направления.

С работен процес са ангажирани около 20 души в три цеха- мебелен, арматурен и за алуминиева дограма. Това е една от най-желаните дейности и затова, за да бъдат включени, желаещите трябва да минат строг подбор. Някои от тях получават и заплащане. 

За работата си в затора в Стара Загора началникът на Сектор "Социална дейност и възпитателна работа" Таньо Танев разказва, че е важно в екипа да се поддържа позитивна среда, а това е едно от най-големите ежедневни предизвикатества. Най-честите престъпления, за които са осъдени мъжете там, са кражби, грабежи, шофиране в нетрезво състояние или след употреба на наркотични вещества, притежание на наркотици. Пресъпленията срещу личността са с по-нисък процент.  

Едни от първите мисли, които минават на голяма част от осъдените, са съвсем човешките неща- разказва психолът Златина Желева. По думите й най-големите им притеснения са за семействата им, ще ги чакат ли навън, как ще се справят. Страхуват се от неизвестното, от това, което са чували за затворите. По време на престоя си вътре някои от хората успяват да се променят, научават се да живеят с извършеното престъпление. Успяват ли да започнат живота си "на чисто" след като излязат? Златина Желева отговаря, че около 40-50% от излезлите на свобода не влизат повече в затвора. Добавя, че извършителите на най-тежките престъпления най-често не го правят повече. 

Лишените от свобода получават психологическа подкрепа и от две доброволчески организации.