Що е то толерантност и има ли почва у нас

На 16 ноември 1996 година на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността, по силата на която понятието тълкуваме ето така: "толерантност" означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантността е хармония в многообразието. Така ли разбираме понятието толерантност и в делничните си дни? Видинчани изказаха разнопосочни мнения по темата.

© Снимка: Надежда Чипева Архив

   Домът за временно задържане на бежанци в Любимец

"Общо взето- да, българите са толерантни. Уважават се хората взаимно. Помагат си, особено по селата има много повече толерантност, отколкото в големите градове... Но има и моменти, като сега със сирийците, в които хората са малко притеснени... Толерантни- слабо казано. Всеки гледа на другия да направи лошо. Толерантността е широко понятие. Отношението ни към бежанците трябва много сериозно да се обмисли, защото това е монета с две лица."

Според определението за толерантност- това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира. Подпомагат я знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантността не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност.

© Снимка: Жоро Александров Архив

"Толерантността е онова нещо, което липсва при общуването между политиците и техните партийни представители във Враца", започва коментарът на сътрудника ни във Враца Жоро Александров и продължава:

"Тъй като толерантност най-общо означава "търпимост", то точно липсата на търпимост е основното нещо, което отличава отношенията между партии и организации през последните 24 години. Преди 10 ноември 1989-а за всички беше ясно, че не може да се говори за толерантност, а за приемане на единствено вярната линия, която трябваше да следва Априлската линия. А тя винаги беше правата, дори когато криволичеше сред планини от безумия…Но това са стари неща. За съжаление, новите не са никак добри.

Липсата на търпимост личи от почти всяко заседание на местния парламент, където са събрани общински съветници, избрани от 7 политически партии или сдружения. Понякога се налага ораторите от председателския състав да тропат твърде началнически по катедрата, от която говорят, за да бъдат чути. Друг път това просто не се случва, а липсата на разбирателство между мнозинството в общинския съвет и кмета води след себе си до слабости в управлението. Не случайно сесиите често биват превръщани в циркови изпълнения на слаби политически акробати, които се чудят как да лавират между своите и общественополезните интереси.

Нещата не са по-розови и в самите местни партийни структури, където е важна думата на Вожда с голямо "В". Авторитарният начин на управление не е чужд нито на старите, нито на по-новите партии. Е, има и изключения, но ако посоча поименно добрите, останалите ще се обидят, а нали трябва да съм толерантен?!

Затова предлагам в дните, посветени на търпимостта, да не се канят политици, да не им се дава думата, да не ги търсим за коментари. Защо ли? Защото през последните 24 години бяхме достатъчно толерантни да им повярваме, да ги избираме и да ги оставим да ни мачкат по всевъзможни начини. Не ме разбирайте погрешно: аз съм толерантен, но според българските политици търпимостта може и трябва да се проявява само към тях. А тъй като политическата класа, според мен, е трудно подвижна и инвалидизирана (за да не казвам саката!), от своята импотентност и некадърност, предпочитам да не говоря нищо хубаво за нея. България има спешна нужда от нови, морални хора, но не от месии, защото на спасители се нагледахме през последния четвърт век!"

И от острата полярност на днешния ден, към уроците на историята.

© Снимка: БГНЕС Архив

"Днес толерантността на българина е обременена от нашия общ социален егоизъм. Толерантността не бива да бъде изнасяна от контекста на времето. По един начин изглежда толерантността във време на война и по съвсем различен начин изглежда тя в обединена Европа, част от която сме и ние. Най-важно е днес да обясняваме на всички хора в нашата страна, независимо от етнос и религия, защо бежанецът трябва да бъде подкрепян", заяви в "Посоките на делника" Максим Бенвенисти, председател на организацията на евреите в България "Шалом" в разговор с Цветомир Цветанов. Въпросът за толерантността е от изключителна важност за нас, защото сме оцелели благодарение на българския народ, каза и главният секретар на организацията на евреите Йосиф Меламед:

"Наскоро разговарях с един стар видинчанин- Аврам Папаров, който ми разказа, че е много признателен на Видин: "Когато не ни приемаха никъде на работа заради Закона за защита на държавата, местната бирена фабрика назначи негласно баща ми и по този начин оцеляхме", предаде разказа на възрастния мъж Йосиф Меламед.

И към мъдростта на миналото добавяме погледът на младите хора.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Да бъдем добри и толерантни и добротата да ни носи вътрешна удовлетвореност. Добротата в днешно време е понятие, на което рядко се отдава значимост. Когато направим нещо добро у нас идва чувството за удовлетворение и душевен мир. Макар и твърде често да не ни се отвръща на доброто с добро, това ни дава вътрешно спокойствие." Това обясниха Калина и Надя, ученички и Ели Цветанова, преподавател в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин в своя разговор с Ани Цекова.

Най-точен отговор на въпроса "Толерантни ли сме" може да даде всеки пред себе си. И ако досега не сме мислили над него, можем да го направим именно на 16 ноември. Не толкова помпозно като в програмите и директивите на ООН, просто по човешки.

Още по темата можете да чуете в аудио файла към материала.