Направи си сам стандарт

Дървото, което миналата есен посадих, 
закуси на разсъмване със две дъждовни капки.
Едната на устните му до изгрева остана.
Усмихна се разрошена и си отиде.
А другата остана да му гали дълго корена
в очакване на първата зелена ябълка.

Защо започвам с поезия прозаичната тема за зимнината? Ами може би защото ми се иска да вярвам, че силата на връзката ни със земята е онази добра магия, която ни помага да не се чувстваме чак толкова скверно бедни, а да си казваме:

"Това е традиция- да изработим с ръцете си част от храната, която в наближаващите зимни вечери ще слагаме на семейната трапеза..." И за да съм сигурна, че не съм в грешка, отидох с диктофон и фотоапарат на Видинския пазар.

"Правя си зимнина, да. Правя всичко, което едно семейство може да сложи на масата- от доматите за готвене, до сладката, компотите, киселото зеле, консерви месо, консерви риба, консерви гъби... Всичко. Като ви казвам всичко, значи всичко. Каквото искате. Можем да изкараме криза", казва ми млада жена.

"Слагаме във фризера моркови, магданоз, копър, зелен боб, грах- на пакетчета, колкото за по едно готвене", обяснява ми мъж на средна възраст.

"Затварям домати в буркани, печени чушки също. Да, и плодове също. Правя компоти- праскови, кайсии, сливи- наше производство, от двора ни на село. Така съм сигурна, че плодовете и зеленчуците не са пръскани с пестициди и други такива препарати", гласи друг отговор.

"Всичко си приготвям у дома. Всеки продукт си има начин на обработка. Четеш, питаш, пробваш. Ако не си го правил никога, първия път може и да сгрешиш, на другата година ще се научиш и ще го правиш както трябва", съветва ме продавачка, която предлага на зеленчуковия пазар стоки свое производство.

"Слагам от всичко по малко- ягоди, малини, праскови, зелен боб, грах, подправки. Тази година дъждовете съсипаха градините и доматите си останаха скъпички, та затова по-отрано почнах да правя и домати. Днес една доза, след седмица- друга. Но това не означава, че зимата нищо не пазарувам. Не можеш всичко да затвориш в буркани. Така че зимнината е и на портмоне", усмихва ми се пенсионерка, която с удоволствие споделя своята рецепта "микс за супи".

"Правя в консерви всичко, което моите деца харесват- лютеничка, сладка, компоти, кисели краставички. Зимнината си правя по мои рецепти, не искам и не вземам нито акъл, нито рецепти от никого. Рецептите ми са от години. Не ги променям. Не ползвам полуфабрикати, салци, разни там пюрета, които се предлагат по магазините за консервиране. Не съм привърженик на експериментите- арония, годжи бери... Не. Праскови, сливи, череши- това да", категорична е жена, която явно се грижи за голямо семейство.

И защото се отвори приказка за плодове с костилки, решавам да потърся по телефона Димитър Петков, управител на фирма в Монтана, която е част от италианския холдинг РИГОНИ ДИ АЗИАГО за България- лидер в производството и търговията с био конфитюри, за да поговорим за опасностите, които крият консервираните костилкови плодове. От дете съм чувала, че домашните компоти от плодове с костилка не трябва да се ползват, ако е минала година от затварянето им. Част от моите случайни събеседници също се презастраховат: "Изхвърляме ги такива компоти. Отиват за варене на ракия", ми казват те.

"За нас това не е проблем. Според стандартите, които ние спазваме, нищо не се консервира с костилки. А и по принцип проблемът с консервирането не е в костилките. Зная, че ще кажете, че много хора в България не могат да си позволят да купуват екопродукти, защото все още това са скъпи за тях стоки. Но особено когато твърдят, че приготвят домашни консерви, защото за децата те са по-вкусни и по-здравословни, е хубаво да си напомним: първо когато консервират продукти, които купуват от пазара, няма как да са сигурни, че не са обработвани с конвенционални химически препарати. Нашата фирма изкупува само биопродукти със сертификат за произход и качество, и въпреки това се случва при задължителните лабораторни проверки да се установи, че някои от тези продукти не са чисти- примерно откриваме следи от ползвани преди месеци конвенционални препарати за растителна защита. А как такава проверка да направите в домашни условия?! И друг пример: в нашите продукти за подсладител се използва само обезцветен и обезмирисен ябълков концентрат. А при продуктите, които се приготвят при домашни условия, най-често се ползва обикновена захар. Това е достатъчно продуктът вече да не е екологичен... При нас контролът е направо жесток и по отношение на чистотата. Това не може да бъде постигнато по никакъв начин в домашни условия. Отделно са контролиращите органи, сертифициращите органи... При нас, освен европейския сертификат за биопродукти, имаме и еврейски сертификат- "кошер", а преди няколко дни имахме посещение от специалисти по сертифициране от Китай, защото има интерес и на този пазар към нашите продукти", обясни Димитър Петков.

Не в бурканите, а в пръстта на двора или градинката да отиват костилките, така ползите при всички случаи ще са повече от една. Най-сигурно е, когато преди консервирането костилките са отстранени. Такива са и стандартите при промишленото производство. Затова, ако приготвяте при домашни условия плодове с костилкови, въпреки че е пипкаво и досадно да ги махате от череши, вишни и сливи, направете го. Е, да, много по-лесно и по-удобно би било да си ги напазаруваме... Щеше да е хубаво, но за жалост сме далече от това време... И докато стандартите в заплащането на труда на българите драстично изостават от тези на водещите европейски държави, домашните консерви ще си останат традиционно важна част от подготовката на много семейства за зимния период. Интересни идеи и лесни за изпълнение рецепти ще намерите, ако прослушате звуковия файл.