Колко е животът на панелните блокове и крият ли рискове?!

В "Посоките на делника" гледната точка е на архитекти, проектанти и строителни инженери. 

Гост в студиото е Галя Антова, архитект, председател на видинската камара на архитектите. Според нея: 

"Много неправилно се употребява тази дума "саниране" на панелните сгради, защото това, което се прави не е никакво саниране. Това е едно облепване, външно, с топлоизолационни материали, хидроизолация на покрива, енергийно осветление в общите части- стълбищата, смяна на дограма и с това се приключва. Абсолютно козметично и външно! Единственото полезно може би е оправянето на покрива, за да не тече. Докато терминът "саниране" се използва най-вече като продължаване живота на сградите, което значи друго- конструктивно укрепване. Тези панелни сгради са временни, срокът на годност, който им се даваше първоначално бе 20 години, после стана 50. Първите сгради са строени около 70-те години на 20-ти век, ясно е, че срокът им вече изтича. Държавата няма никакви основания да прави каквото и да е по тях, за да продължи живота им. Интересно е, че когато се правят тези програми, никой не пита за мнение специалистите. Не съм чула например Камарата на архитектите да участва при утвърждаването на програмата за саниране. И не съм чула някой архитект да я одобрява. Лично аз съм против да се изразходват средства и то от всички нас за саниране на панелните блокове. Около 26 хил. лв. струва санирането на едно жилище. За Видин това даже надвишава цената на самия апартамент. Около 5 хил. лв. е цената на жилището, ако човек реши сам да си го санира. А държавата дава 3-4 пъти повече, отколкото струва, със същите материали изпълненото строителство. Какъв е смисълът тогава!"   

"Санирането по принцип не може да удължи живота на панелните сгради, тъй като това е козметична дейност. Животът на тези сгради зависи на 100% от конструктивното изпълнение. Грешно е да се прави саниране без пълна ревизия и ако има някакви износени елементи като заварки, като сглобки от монтажа на панелните елементи, първо те да се отстранят. Иначе санирането само запечатва тези недостатъци и даже в определени моменти може да окаже негативно влияние. Санирането не удължава живота. Не съм видял някой да проверява конструкцията на дадена панелна сграда", е гледната точка на строителния инженер Жоро Василев. 

Ветеранът в жилищното строителство на Видин- Стефан Чорбанов, посвещава 35 години от живота си на проектирането на сгради и мнението му за санирането на блоковете е:

"Това е парадокс- неосигурени сгради да се санират! Да, по отношение на топлината е добре! Но една неосигурена като конструкция сграда, може да падне, защо тогава трябва да се санира?!" 

Още по темата за панелните блокове, както и мненията на слушатели чуйте в звуковия файл.