"Съжалявам за тази болница, защото съм работил там, а и от чисто човешка гледна точка е огромна загуба за населението на общината, а и за съседните общини, защото тази болница обслужваше и хората от общините Грамада, Макреш, Бойница. Със закриването на болницата целият този район се оголи и всички, които се нуждаят от стационарно лечение се насочват към видинската болница. От гледна точка на кмета, общинската болница винаги е била в огромна финансова тежест, защото този начин на финансиране през здравната каса и при демографското състояние тук- намаляващото население и същевременно повишаващи се изисквания за сключване на договори с касата, доведе то това, че финансовите постъпления непрекъснато намаляваха. В един момент се оказа, че е невъзможно тя да се самоиздържа. Спомням си думите на тогавашния главен лекар, че по този начин тази болница вече става опасна за здравето на хората. Липсата на болница обаче е загуба на пари, загуба на време за хората, които опират до системата на здравеопазване. Въпреки идеята за равен достъп до здравеопазване, достъпът до стационарно лечение става все по-отдалечен. Различно е за един софиянец или видинчанин да потърси лекарска помощ и за един човек от кулските села, например. Човек от Кулско трябва да си отдели ден или два, за да посети специалист, да си направи изследвания и пр. Този проблем един софиянец си го решава за един час. Филиалът за спешна медицинска помощ в Кула разполага с един екип, който обслужва и община Грамада, част от община Макреш, и община Бойница. Район с радиус около 30 км, така че не може да се обади човек от Раковица или Шишманово за спешна помощ и да очаква, че линейката може да стигне там за 8 минути. Има и едно чисто технологично забавяне на прехвърлянето на обаждането от центъра 112 в Монтана, през центъра във Видин и чак тогава до центъра в Кула, за да се получи адрес. Често пъти се получават обърквания. Сградата на бившата болница е общинска собственост, за да не се руши имахме идеен проект в нея да се разкрие хоспис за рехабилитация на диабетно болни, но надеждата, че това ще се случи, става все по-малка."
"Така се развиват нещата в здравеопазването, че най-потърпевши се оказват общинските болници, тъй като са изцяло на финансиране от здравната каса, а общините не са достатъчно добре, за да помогнат на лечебниците. Моето виждане е, че всички болници в Северозападна България си имат своето място и трябва с цената на всичко да пазим лечебните си заведения. В последните месеци се усеща затруднение във финансирането заради въвеждането на лимити, но така го е сътворил законотворецът и ние трябва да се нагодим в тези условия. Ломската болница в момента има лимит около 480 000 лева, а във възможностите ѝ е да изкарва до 650 000 лева месечно по клинични пътеки. Това е голяма финансова обструкция за продължаване на лечебния процес. Нещата не са никак лесни и елементарни, но на този етап не виждам някаква промяна да настъпи в близките месеци и години, така че трябва по някакъв начин да оцелеем финансово. Тежък е и проблемът с лекарските кадри. Болшинството от колегите са на предпенсионна и пенсионна възраст, а завършващите лекари напускат България, за да отидат там, където имат по-добри условия. 700-800 лева е заплатата на един специалист в болница като нашата. Това е смешно за лекар, който е учил 6 години, след това още 6 години е специализирал и още десетки години е усъвършенствал своята професия. Това е срамно!", обясни директорът на лечебното заведение д-р Георги Савков.
МБАЛ "Проф. Георги Златарски" в Белоградчик не прави изключение и се намира в тежко финансово състояние. Задълженията на болницата са около 800 000 лева. Половин милион са задълженията към доставчици и 300 000 към персонала под формата на заплати. Като задълженията към персонала са от около една година. През това време служителите в здравното заведение получават само аванс. По тази причина вече има значителен отлив на здравни работници- както лекари, така и медицински сестри. Те на само напускат, но и съдят болницата за неизплатените заплати. Това допълнително утежнява финансовото положение, тъй като се налагат запори на касата на болницата до получаването на дължимите заплати. Един от проблемите идва от това, че здравното заведение се финансира от здравната каса според броя на клиничните пътеки, по които работи. Изискванията към клиничните пътеки са завишени и в малки болници като тази в Белоградчик се налага сключването на договор за по-малък брой клинични пътеки. От друга страна недостигът на лекари и медицински сестри затруднява нормалното обслужване по клиничните пътеки. По финансови причини много от специалистите в болницата потърсиха работа в други здравни заведения извън общината. Така се стига и до отлива на пациенти, които са принудени да търсят специалисти в други болници в Лом, Монтана, Видин и София. В момента за обслужване на отделенията МБАЛ - Белоградчик е сключила договори с лекари специалисти от Видин, Лом и София. 
В началото на миналата година жители на Берковица излязоха на протест, заради намеренията за намаляване на броя на леглата в болницата в града, което щеше да я обрече на фалит. 
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Дъжд
Превалявания