Висше образование- в България или в чужбина?

Всеки един ученик, когато дойде този момент, е изправен пред избор, определящ за бъдещето му: къде да продължи да учи, за да получи висше образование. През тази ситуация всяка година минават стотици 12-класници, които след месеци ще започнат следването си на ново място - непознато, в среда, която все още остава непонятна за един току-що завършил младеж. Изборът за бъдещето трябва да бъде внимателно обмислен, защото подобна крачка изисква пълния потенциал на всеки един човек. Решението не трябва да бъде взето под влияние на моментна емоция, макар че често е спонтанно. Обикновено учениците подробно се запознават с учебните заведения и какво предлагат те - дали чрез информация в интернет, дали от приятели или от промотиране от страна на самото учебно заведение. Известен фактор в избора на учениците е близостта до родното място или възможността да са сред близки приятели. Няма как решението да не мине и без дискусия с родителите. Всеки е длъжен да избере внимателно бъдещето си учебно заведение - не толкова заради дълг към обществото, а заради лична отговорност. 

По какъв начин младежите от Северозапада правят своя избор?

Роксана Димитрова от Видин е избрала да получи висше образование в Пловдив. Определя решението си като "спонтанно" и посочва, че "образованието в чужбина е за предпочитане, но цените са твърде високи". За младото момиче от Видин факторът "близост" до родното място също има значение, а наблюденията ѝ са, че водещият момент при връстниците ѝ за избиране на висше учебно заведение е "просто напускане на Видин".

"Избрах Пловдив, защото градът ми харесва. Там ще изучавам Българска филология, защото харесвам литературата - предмет, който определям като най-интересен в училище. Мисля си, че в последния момент се взимат най-правилните решения. Дълго време мислех за Варна, но градът е далеч от нашия, което няма да ми позволи да се връщам често. Обучението в чужбина е доста скъпо, трудно е да си го позволи човек в днешно време, но пък е за предпочитане и е нормално да искаш да се учиш там. Чакам да започна в Пловдив, защото новото винаги е интересно, а предстои да се запозная с нови хора, да попадна в нова среда, да съм в непозната ситуация", каза Роксана Димитрова и намира разликата между ученически и студентски години в това, че "разчиташ повече на родителите, докато не отидеш студент, когато трябва да се грижиш сам за себе си".

При Едуард Милчев, току-що завършил във видинското училище "Цар Симеон Велики", все още "преобладава еуфорията от последните ученически дни", но признава, че "скоро вниманието ще бъде насочено към университета".

"Висшето образование е една възможност, която може би не всеки може да получи. Очаквам есента, защото ще попадна сред нови хора, сред известни и реномирани специалисти, за да започна едно ново начинание, към което трябва да се стреми всеки млад човек", каза той и добави за младите, които учат в чужбина.

"Желанието за чужбина е вълна, през която минава всеки тийнейджър, включително и аз. Причините са различни - гледали сме филми, имаме познати, които учат насам-натам. Нормално е да те влече чуждото и непознатото. За себе си прецених, че Софийският университет ще ми даде това, от което се нуждая. Реномиран университет, на световно ниво, с дългогодишна успешна история. Стереотип е, че нашето образование е чак толкова назад, сравнено с европейското. Можем да погледнем класацията за най-добрите световни университети: Софийският е непосредствено след 700-ното място, а участват половин милион университети. Аз лично дискутирах решението си с родителите, с приятелите, а те ми оказаха подкрепа."

Едуард Милчев от есента започва да учи право. Причината е, че "изпитва тясна връзка с тази специалност", а интересът му е запален "от известни филми". 

Михаил Митев от Враца е друг младеж, за който студентството "чука на вратата". Категоричен е в избора си - да учи в България, защото "макар и закостеняло, българското образование не отстъпва изобщо на европейското".

"Все още вярвам, че българското образование наистина е качествено, а специалността, която съм си избрал - Журналистика - се нуждае от млади хора. На мнение съм, че именно тук мога да науча това, което трябва да знам. Западното образование, например, да погледнем журналистиката там - място, на което се зараждат фалшивите новини, фалшивата преса и жълтините, които впоследствие идват към нас. Разговарял съм с приятели, които избраха чужбина, а те ми споделиха, че основата, която са получили до 12-и клас, е отлична. Висшето образование в България би изглеждало още по-качествено, ако се европеизира по някакъв начин основното, за да ни дава по-богата обща култура. Не виждам защо ние, когато видим българин с образование от чужд университет, го славим по такъв начин. Евала за образованието, за успехите, но университет като университет. Един ден искам стажове в чужбина, за да имам по-богат опит и да мога да имам база за сравнение", разказа Михаил Митев и допълни, че "си спестява очакванията за студентството, защото е възможно после да се разочарова".

Знаем приказката, че "колкото повече времената се променят, толкова повече си остават същите". Променила ли се е ситуацията в българското образование в последните 10 години? Тихомир Машов от Враца има наблюдение над обстановката "тогава" и над положението "сега", защото завършва висшето си образование преди повече от 10 години, а днес работи с млади хора. 

"Аз си взех избора да уча в България, но тогава времето беше такова, че не беше толкова разпространено да се учи в чужбина. Ако се налагаше да избирам сега? Отново София, защото столицата е един развит европейски град. Преди 10 години беше различно. Като цяло е много сложен въпросът с ученето в чужбина и в България. Човек, когато иска да учи и да се занимава усърдно, не му пречи да го прави и тук. В България има достатъчно добри преподаватели, отлични специалисти. От работата ми с млади хора, мога да кажа за едно мое впечатление: хората, които отиват в чужбина, са грамотни, млади и точни. Голяма част от тях си остават там, реализират се в дадена страна. Една малка част от тях се връщат и се получава един феномен, защото вече са свикнали с "оня режим" и тук не пасват, защото мисленето им е различно. Трудно е, когато попаднеш в един такъв малък град от Северозапада", изрази мнението си Тихомир Машов и допълни, че е сложно да избереш "тук или там":

"Част от младежите искат по-специфични дисциплини, които имат по-голяма реализация в чужбина. Ако искаш да се реализираш, това означава да се обучиш качествено, да вложиш енергия в това, така че и тук, в България, може да се случи. Да не забравяме, че има стажове, можеш да обиколиш света."

Факторът "приятелство" пък оказва огромна роля в решението на друг врачанин - Тонко Влахов. След 12-и клас е приет в един от престижните европейски университети - Виенския, но решава да остане в България:

"Тогава бях приет икономика във Виена, с английски, на първо класиране. Това съвпадна с излизането на резултатите от предварителните изпити, затова взех решение да остана в България. Приятелите ми се запътиха към София, реших да го направя и аз. Всъщност не съжалявам, защото следването беше изключително полезно", обосновава причината да избере България Тонко Влахов и допълва, че "не е искал да се чувства сам". В образованието най-важното, според Тонко Влахов, е "преподавателите да те мотивират, но не съм напълно сигурен, че с мен се случи".