Румяна Алексиева: "В Салаш живеем спокойно, не си заключваме дори вратите"

През ХХ век Салаш е едно от големите села на Белоградчишка околия. При преброяването през 1939 г. тук е имало 1450 жители. В селото кипял бурен стопански и културен живот. Благодарение на учителя- музикант Тодор Кръчков, години наред са поддържани два хора - църковен и светски, както и голям духов оркестър. През 1934 г. е създадено и музикалното дружество "Родни звуци". 80-членният светски хор изнесъл повече от 50 концерта в цялата страна, а през 1961 г. и в софийската зала "България". В репертоара му имало и 8 оперети.

Днес в селото са останали малко повече от 100 жители. Заради изселването, през 1973 г. е закрито и училището, което по-късно е превърнато в Дом за възрастни хора с ментални проблеми. Там днес работят около 10 местни санитари, наред с останалия персонал от две медицински сестри и един лекар- пенсионер, също жител на селото. 

"Основният проблем е, че населението ни е застаряващо и като че ли това го прави неперспективно за тези, от които зависи бъдещето ни", обяснява Румяна Алексиева и допълва:

"Забравени сме, защото преди няколко години трябваше да се отвори международният път през прохода "Кадъ боаз". Започнаха да работят и аз бях много оптимистично настроена, но накрая нищо не стана. Затова смятам, че трябва да има някаква приемственост между различните правителства, независимо от партийната им принадлежност, за да могат започнати инфраструктурни проекти да бъдат завършвани. В противен случай всичко това са хвърлени на вятъра пари... Ето, това е болката ни, защото, ако пътят през прохода беше направен, селото ни днес щеше да е по-оживено. И вместо да сме краят на пътя, щяхме да сме началото...

Но, всяко зло, за добро, както се казва. Заради факта, че сме на края на пътя и последното село преди границата, при нас няма кражби. Защото ако някой рече да извърши някакво престъпление, няма накъде да избяга и ще трябва да се върне по същия път... Затова в селото е мирно и спокойно, а жителите не ги е страх. Не си заключваме портите, вратите, живеем спокойно. Кокошки, овце и други домашни птици и животни си се разхождат спокойно навън, без стопаните им да се притесняват, че някой ще ги открадне. Това ме радва, защото за мен най-важно е спокойствието на хората.

Тази неделя пък в махала Куцаровци ще правим Петдесетница- тогава е оброкът в махалата. Край оброчния кръст в селото се опъва обща маса и хора от цяла България идват на празника. Интересното е, че в махалата са останали около 10 жители, а щом дойде този ден, броят им се увеличава почти десетократно. Хората тук са много добродушни и винаги за празника дават. И тази година ни е подсигурено агне за курбана, а за да имат хората къде заедно да се събират и в годините напред, до кръста сме направили и специален навес, под който ще наредим масите. И така, в неделя ще направим курбан, който ще бъде осветен от отец Рафаил, после сядаме и ядем и пием..."  

Цялото интервю с Румяна Алексиева, кмет на село Салаш и анкета с местни жители- в звуковия файл.