Село Средогрив - едно наистина красиво място

Малкото селце Средогрив, община Чупрене се намира на 12 километра от Белоградчик. Известно е с красивата си природа и чистия въздух. Пейзажът е планински- борови гори, спокойствие и тишина, която е нарушавана само от птичи песни и шума на преминаващата през селото река Лом. Въпреки красотата и спокойствието в това кътче от Северозападна България, хората, както в повечето подобни селца от региона, намаляват. Местните разказват, че навремето тук е имало училище, стопанство, дори сладкарница и кипял живот. Сега тук живеят около стотина души, предимно възрастни. 

"Не е лесно да си кметски наместник в малко, обезлюдяващо се село. Важното обаче е да имаш желанието да помогнеш и да си упорит, много упорит. Само така нещата тук се получават", обяснява Силвия Иванова, кметски наместник и продължава:

"Проблемите са доста- запустелите улици, остарелите мостове над реката и куп други неща, някои от които на пръв поглед са дребни, но ни създават много неприятности. Църквата ни също е за ремонт. Вътре не е в добро състояние, защото преди са я използвали май за склад. Иначе тя е много хубава, тази година дори ще отбележи 140 години от първото ѝ освещаване. За целта сме предвидили курбан и празненство. Що се отнася до улиците, не знам кога за последно тук е правен някакъв ремонт. Аз съм снаха в това село от 13 години и ремонт на улица не съм видяла... Кражби вече няма. Ние тук сме много единна общност и дойде ли някой от друго място, веднага е разкрит и зорко наблюдаван. Няма начин да направи нещо без наше знание... В Средогрив имаме две бебета. Едното е на 6 месеца, а другото - на 4. Имаме две дечица, които ходят на училище в Горни Лом и пет в Белоградчик. Транспорта им е осигурен чрез училищните автобуси. Иначе постоянно живеещите в селото са около 80 човека, повечето самотноживеещи и възрастни, доста от тях на повече от 80 години. Разнасяме храна чрез Домашния патронаж на 11 човека. Личният лекар на повечето от нас е в Чупрене, тук не идва. Транспортът ни не е особено удобен. Сутрин има автобус от Белоградчик, който минава през селото за Видин, но после не се връща. Писали сме до областния управител и според мен е въпрос на време да се реши този проблем, но ще видим. Хляб ни карат с едно автобусче от Лом във вторник, в четвъртък и в събота. Това е единствената възможност за момента. Иначе кой накъде тръгне пазарува на останалите и се запасяваме. Както казах, ние сме единна общност, заедно сме, подкрепяме се. Местните хора подкрепят и мен, за което съм им благодарна.

Хубаво е също, че вече започнаха да се търсят къщи в селото от млади семейства. Имаме и един руснак, който си купи къща тук. А за да привлечем и други, приоритет засега ми е да има магазин и удобен транспорт. Що се отнася до възможностите за работа, те тук не са много, но все пак в района на селото една фирма отглежда ягоди, имаме и семейна кравеферма, която също дава работа на местни жители. В селото има възможност също да се развива селски туризъм с къщи за гости. Предпоставки за това тук има много и трябва да ги използваме. Бъдещето на това село са нашите деца и младите хора. Ето защо трябва да се опитаме да ги върнем. Защото Средогрив е наистина красиво село - тук царят спокойствие и тишина.. Да отраснат децата ти на такова място, го пожелавам на всеки..."      

Как се справят с бракониерите, които изсичат дърветата от частните гори; как се опазва флората и фауната на река Лом; колко души работят в близката ферма, собственост на заселил се тук белгиец, колко стада коне отглеждат в района на Средогрив и защо местните твърдят, че торлакът се навежда само когато пие вода- отговорите на тези и други въпроси - в звуковия файл.