Доходи по време на криза- за какво настояват синдикати и работодатели

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в Посоките не делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вече е почти сигурно, че рецесия в еврозоната ще има. Дали тя ще стигне при нас- предстои да разберем. Българската икономика в момента и финансовата система, като цяло публичните финанси на страната, предполагат, че ще можем да издържим и да не се стигне до тежка криза, коментира преди дни в свое интервю Петър Чобанов, бивш финансов министър в правителството на Пламен Орешарски. Според него българската икономика не е като италианската. Тя е доказала, че е гъвкава в такива ситуации. На среща при президента Румен Радев в началото на седмицата синдикатите поискаха максимално допустима цена на дезинфектантите. Другата поставена тема бяха доходите на хората по време на кризата. От КНСБ поискаха спешни промени в Кодекса на труда, които да гарантират плащанията на трудовите възнаграждения поне в размер от 60% за времето на извънредното положение с гаранция от държавата, дори ако срокът бъде удължен- до възстановяване на производството. Останалите 40 на сто трябва да са отговорност на работодателя, поясниха от КНСБ. Така ще може да се гарантира на работниците, че ще могат да изхранват и лекуват семействата си. Димитър Манолов от КТ "Подкрепа“ пък отбеляза, че не вижда перспектива за скорошно излизане от ситуацията. Проблемите според него са не само в малкия и среден бизнес, а и в индустриални райони, които ще доведат до кризи не само от локално естество. Според него подходът само правителството да играе водеща роля в процеса е погрешен, защото са нужни и други гледни точки за справяне с кризата. Трябва да се промени парадигмата, в която живеем, отбеляза Димитър Манолов. Той апелира да преосмислим как функционира държавата и откъде идват средствата и. Потърсихме Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа". 

"Продължаваме да подаваме ръка на работниците, защото настоявахме още през миналата седмица да бъдат въведени компенсации за работниците на фирми, на които се налага да спрат работа или да ограничат обема си на дейност. Най- смущаващото е, че вече има хора, които са съкратени и има хора, които са пуснати в неплатен отпуск. За тези хора, които вече страдат от икономическите ограничения за тези фирми, нямаме решение."- коментира Ваня Григорова.

Показател ли е реакцията на държавата при кризисни ситуации за това как функционира и трябва ли да се преосмисли моделът с ясна аргументация и чуваемост откъде идват средствата за хората-  това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа". 

Диана Върганова е управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране и производство на електронни изделия. В момента в дружеството, което тя управлява в неплатен отпуск са пуснати само майките на деца до 3 години.

Дружеството във Враца стартира дейността си преди години като българо- холандско смесено дружество. Днес то е с изцяло български активи. Диана Върганова, обаче направи паралел между производителността на труда в двете държави, като уточни, че има още доста какво да се желае в тази насока. Разговаряхме и с Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана. Според него бизнесът в БГ Северозапад ще успее да справи с поредното неприятно предизвикателство- кризата с коронавируса:

"Хората все пак са гъвкави- и работодатели, и служители. Поредното предизвикателство няма да има тези сътресения, които първоначално бяха заявени. Няма вариант, в който да нямаме малка рецесия и малки сътресения, но когато има чувство за отговорност и за правилност в действията, няма нужда от чак такива ескалации."- обясни Иван Сергисов.