Домът е там, където е семейството

Видинчани са запознати с традициите на днешния ден и се готвят да сложат празничната трапеза.

В последният ден от Рождественския пост трапезата, която е кулминационният момент на празника, трябва да бъде постна - сарми с кисело зеле, сухи чушки, пълнени с булгур, боб или ориз, различни варива и содена питка с паричка. На масата непременно трябва да има от всичко, което ражда земята ни – жито (сурово или варено), царевица, пресни и сушени плодове, мед, лук, чесън и орехи. Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене, каза още Бизеранова.

"На трапезата се слагат нечетен брой ястия, като те могат да бъдат 7, 9,11 , но се допуска и четното число 12, което е символно много натоварено. Задължително трябва да се сложи чесън, който има прогонваща функция срещу злите сили, които са на свобода. Има множество табута хората да не излизат навън през нощта. Човек, ако ще излиза, трябва да има тояга, торба или метален предмет - това са атрибутите на прехода. Когато човек преминава към друг свят, трябва да носи тези неща. Именно затова коледарите ходят навън - снабдени са с трите неща, с които прогонват злите сили".

Трапезата се прекадява от най-възрастния мъж в семейството. Освен при прекадяването, силата на огъня се призовава и с бъдника - дървото, запалено след специален ритуал в огнището.

"На трапезата трябва да се събере цялото семейство. Традицията повелява всеки да се прибере у дома за Коледа. Най-старият човек, който е и най-мъдрият, поема ръководството - насочва действията. Той разчупва хляба, от който всеки трябва да опита. Благото трябва да бъде споделено, това са народните ценности, разпространяващи се чрез Християнството. Първото парче от хляба се слага до домашната икона".

"В ранни зори, броени часове преди Бъдни вечер и настъпването на Рождество Христово, ще тръгнем от читалището. Нашата традиция е стара, обикаляме всички къщи в селото. Времената са смутни, но духът на българина е жив. На събрание решихме тази година да се включим в празничната служба в църквата, а след това да коледуваме в две от къщите, където ще наричаме за здраве, благоденствие и късмет. Длъжни сме да спазим традицията, но да не рискуваме здравето на хората. Нашата група от година на година се увеличава, като бройката ни варира от 12 до 16-17 човека. В селото има още една коледарска група, която обикаля другата голяма махала на селото. Имаме и малки коледарчета".

В най-голямото мездренско село коледните традиции са от незапомнени времена. Защо Коледуването е ден по-рано, научаваме от Борис Кръстев, дългогодишен коледар и член на УС на местното читалище.

"За Коледуване в Зверино се говори още след Освобождението, когато селото не е на сегашното си място, понеже било разделено на различни махали. Традицията не се е изменила - и тогава момчетата ходили от къща на къща, а на трапезата се поставяли нечетен брой ястия без месо. Задължително присъствала баница с късмети, които били от дренови пъпки. Аз съм на 66 години, спомням си първото ми ходене да коледувам. Над Зверино има една скала, наричат я Колежански камък. Още предната вечер на 24ти най-напетите мъже се качват, запалват огън, пеят. Още не бях тръгнал на училище, но още си спомням вълнението да бъда с големите момчета. Нашето село е едно от малкото в България, в които Коледуването е на Бъдни вечер. И днес никой не знае точната причина, но обикновено се приема, че 25ти е ден, посветен на семейството. На 24ти се коля прасето в Зверино, започват приготовления за трапеза, споделена с най-близките".

Многообразието от обичаи в деня на Рождество Христово, които са се спазвали поколения наред в Северозападна България, е колоритно. И днес в някои села се помнят детайлно ритуалите, с които се отбелязвали Бъдни вечер и Коледа.

Врачанските туристи в средата на 20те години на ХХ век полагат нова традиция в посрещането на Бъдни вечер, разбираме от разказа на местния историк Красимир Григоров.